Вродена и предизвикана дисплазия на тазобедрената става при новородени деца.
Дисплазията на тазобедрените стави е много сериозно заболяване на при новородени и кърмачетата, което се проявява в три болестни форми – недоразвитите на ставите, частично изкълчени и напълно изкълчени стави. То продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас, защото:
- в редица региони заболеваемостта продължава да е много висока, включително и в Бургаски регион.
- различните форми на коксартроза в около 95% се дължат на някоя от формите на дисплазия на тазобедрената става.
- при пенсионираните по болест поради страдания на тазобедрената става в 90% се касае за поражения на дисплазията.
- лечението на дисплазията и нейните последствия е сложно, дълготрайно и недефинитивно - всяка лекувана става остава рискова за цял живот.
- има селища, в които децата почти в 100% развиват някоя от формите на дисплазия в резултат на неправилно отглеждане с повиване на новородените с прибрани бедра и създаване на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.
Неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана луксация на ставите при развитието им.
- в районите, където новородените традиционно се отглеждат разкрачени (Африка, Азия), не се среща заболяването.
- нестабилните стави се самоизлекуват до 2-3 месеца, ако новороденото се отглежда чрез обличане със специални абдуциращи (разкрачващи) гащички.
- истинското вродено изкълчване на ставата може да се излекува до 6-8 месеца, ако се поддържа физиологичната разкрачена „жабешка” позиция на ставите.
Рисковите моменти на вътреутробното развитие на плода за луксиране на тазобедрената става са свързани с позицията на плода в матката ,натиска на маточната стена и неравномерноторазвитие на мускулатурата.
Рисковите моменти по време на родовия процес, водещи до луксация на тазобедрената става са моментите, когато се налага дистракция на плода за долните крайници.
Рискови моменти в следродовия период, водещи до луксация на тазобедрената става са изразените механични напрежения в областта на ставата от неправилно отглеждане на новороденото:
- повиване с изправени долни крайници;
- хващане на новороденото за петичките с главата надолу;
- тясно бельо (ританки), които прибират коленцата на бебето;
- ранно поставяне на бебето по корем (до 3 месеца);
- носенето на бебето на една ръка с прибрани бедърца.
Всички тези промени могат да бъдат предотвратени ако новороденото се изследва още в родилния дом или от личния лекар след изписването на новороденото до края на първия месец след раждането по определени и възприети във всички напреднали страни показатели, за да се определи дали бебето попада в РИСКОВАТА ГРУПА или не. Рисковите деца изискват специално наблюдение, най-добре от ортопед отглеждане с профилактични гащички до 4 месец, сонографски и рентгенологичен контрол.
Правилното отглеждане на новороденото е начало на лечението на вродената дисплазия на тазобедрената става и профилактика на най-често срещаните форми на предизвикана дисплазия.
Първата седмица е "златна седмица" за правилното възстановяване и развитие на тазобедрената става и е "черна седмица" за развитието на предизвиканата луксация и другите форми на дисплазия при повиване на новороденото.
Абсолютно вредно е мнението да се повива новороденото поне 1-2 седмици или поне за през нощта.