Карциномът на жлъчния мехур е сравнително рядко заболяване, съставляващо около 10% от хепатобилиарните карнциноми. В България заболяват около 300 души годишно, най-често се наблюдава в 6-та и 7-ма декада от живота, като доминира при жените – отношението жени:мъже е 2,5:1.
Има доказана връзка между холелитиазата (жлъчно-каменната болест) и карцинома на жлъчния мехур, като 74-92% от пациентите с рак на жлъчния мехур имат и камъни в мехура. Пациенти с по-голяма давност на холелитиазата могат да развият калцификати в стената на жлъчния мехур – т. нар. порцеланов мехур. Твърде възможно е хроничното възпаление или персистиращата инфекция да увеличават риска от развитие на карцином, тъй като 22% от пациентите с калцифициран мехур имат и рак. Холелитиазата и холецистита са с по-голяма честота при жените, което е в пряка връзка с по-голямата честота на карцинома. Доказателство за тези промени са установени при оперирани болни,като при микроскопското изследване на отстранените жлъчни мехури е доказана в различна степен епителна дисплазия, атипична хиперплазия или начален карцином .
Най-често срещаните симптоми при карцинома на жлъчния мехур са неспецифични. Болката и дискомфорта в дясно подребрие са водещи. Гадене, повръщане и липса на апетит се наблюдават при 40-64% от пациентите, иктер (пожълтяване на кожата и лигавиците) – при 45%, загуба на повече от 10% от телесното тегло – при 37-77%. Завишение на туморните маркери (СЕА) се позитивират при около 80% от пациентите в напреднал стадий.
Диагностичен метод на избор е ехографията. Малки тумори с големина около 5 мм могат да се изобразят като полипоидна маса в лумена на мехура или като локално задебеляване на стената. Степента на достоверност е около 75%. При подозиране на карцином на жлъчния мехур е задължително извършването на компютърна томография (скенер) със съдов контраст, чиято степен на достоверност варира между 88 и 95% при отделните проучвания.
Към настоящият момент единствената алтернатива за радикално лечение на този рак е хирургичната резекция. До момента няма разработен селективен медикамент за лечение на карцином на жлъчния мехур. За съжаление малка част от карциномите на жлъчния мехур са отсраними хирургично в момента на диагнозата. Обемът на оперативната интервенция варира от отстраняване само на жлъчния мехур до резекция на заобикалящите го сегменти на черния дроб и екстрахепаталните жлъчни пътища. Дори и след радикално лечение 5-годишната преживяемост не надвишава 20%.
В последните години се налага мнението,че на пациенти с доказана жлъчно каменна болест ,които нямат изявени симтоми на болестта се предлага оперативно лечение.Приема се ,че механичното въздействие на камъните и хроничното възпаление са достатъчна предпоставка за развитието на рак на жлъчния мехур.