Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) е едно от най-често срещаните урологични заболявания при мъже над 45 год възраст, известна още като аденом на простатната жлеза. Тя се среща в честота 3 на 1000 мъже до 45 год. възраст и до 28-30 на 1000 мъже до 80 години. Симптомите на ДПХ се наблюдават при почти 50 % от мъже на 50 год., до 75 % при тези на 78 - 80 год. от всички урологични заболявания.
Симптомите на заболяването са учестено и затруднено в различна степен уриниране , изтъняване на струята, трудно начало на микцията, никтурия или учестено нощно уриниране.
Диагнозата се поставя сравнително лесно, на базата на обективното изследване, което включва туширане / опипване / на простатната жлеза, ехографско изследване , уретроцистоскопия и т.н.
Съвременните методи на лечение на ДПХ включват 2 основни терапевтични групи - консервативно и оперативно третиране на заболяването.
Консервативното поведение при ДПХ се свежда до приема на различни медикаменти имащи за цел да спрат, или поне да ограничат нарастването на простатния аденом от една страна и да подобрят микцията от друга, включително и нейната честота.
Към първата група се отнасят медикаменти, които подтискат ензима 5-алфаредуктаза – оговорен за развитието на простатната хиперплазия, като по този начин задържат развитието на процеса. Неудобството при лечението с подобни препарати е неговата продължителност и бавно настъпващ ефект, особено когато се прилага като монотерапия. Във всички случаи обаче, в рамките на консервативната терапия то е наложително, с оглед възможността да се задържи нарастването на простатния аденом.
Втората група от медикаменти е групата на така наречените алфа-блокери. Тези препарати подобряват рязко уринирането по пътя на въздействието върху определена група от рецептори в пикочния мехур, като при това се влияе на определени мускулни групи отговорни за акта на микцията, водещи в крайна сметка до нейното подобрение. Лечението с медикаменти от двете групи е безвредно за организма, не налага някакви специални режими на живот, но в никакъв случай не трябва да се приема без консултация от лекар-специалист, който да определи дозата и вида на препарата , в зависимост от стадия на заболяването.
Оперативното лечение също включва няколко групи от оперативни техники. Най-общо те биват класически оперативни методи и ендоскопски такива. Последните са нискоинвазивни и класически ендоскопски резекции.
Класическото оперативно лечение се предприема при ДПХ тогава, когато простатния аденом е в много напреднал стадий и големината му не позволява друг вид оперативна намеса.
Ниско инвазивните методи се развиха и предложиха в практиката през последните 10 – 15 години, всички на основата на термично въздействие на простатната тъкан, разбира се при различни източници на топлинна енергия. Това са оперативни техники като например трансуренрална микровълнова терапия на простатата, трансуретрална иглена аблация на простатната тъкан на базата на специфични радио вълни, и оперативното лечение с различни видове лазери, което нашумя през последните години. В тази група влизат методи като фотоселективна лазерна вапоризация на простатата / зелен лазер /, холмиум лазер вапоризация на прост аденом и HOLEP - холмиум лазер енуклеация на прост. аденом. Всички тези операции са наистина изключително леки , абсолютно „безкръвни“, но за съжаление някои от тях с повърхностен и незначителен ефект. С най-добър ефект от съвременната лазерна резекция на простатната жлеза остава лечението с високо мощен холмиев лазер, който позволява и аблация и резекция на простатната тъкан. УМБАЛ „Дева Мария” разполага с един от най-модерните модели холмиев лазер – Мега Пулс 30 +, произведен едва от месец януари тази година и първият на територията на нашата страна. С него се постигат лечебен ефект при лезия на тъкани на мехурна шийка и простатна жлеза с определена големина чрез аблация или коагулация на тъкани.
Трансуретралната резекция на простатната жлеза все още си остава ефективен класически и в много случаи препочитан метод.
В заключение трябва да категорично да се каже, че избора на консервативна или оперативна процедура зависи изключително от стадия на заболяването, което предполага профилактични и периодични консултации със специалист уролог при първата поява на симптомите на простатната хипертрофия.