При напреднала степен на износване (протриване) на ставния хрущял и нарушаване на функцията на тазобедрената става, съпроводена от силна болка, ограничаване на движенията, развитие на контрактури, проекционно (геометрично) скъсяване на крайника, атрофия на бедрената мускулатура и използване на помощни средства за ходене, се налага имплантиране (поставяне) на изкуствена става.
Какво представлява изкуствената става? Принципно протезата наподобава естествената става. Състои се от две части – черупковидна полусфера (капсула), която се фиксира към ямичката на таза (ацетабулума) и бедрено стебло с шийка и глава, което се фиксира в канала на бедрената кост. Главата на стеблото заляга в капсулата и по този начин се създава шарнир между таза и бедрото. Използването на един или друг модел протеза се определя индивидуално след детайлно обсъждане с пациента, а размерът на съответните части на протезата се избира по време на операцията точно по размерите на костните части. По време на операцията операторът разполага с най-различни възможни за комбинации и размери.
Следоперативно, още на следващия ден пациентът се изправя да ходи с патерици. В легнало положение на леглото се извършва лечебна гимнастика за подържане на тонуса на мускулатурата на оперирания крайник и за профилактика на развитието на тромбофлебит. Тази програма се прилага в болницата 7-8 дни, след което болният се изписва за домашно възстановяване. В продължение на два месеца, до образуване на новата ставна капсула, на пациента се забранява да свива тазобедрената става над 90 градуса. Използването на тоалетната чиния трябва да става със специална тоалетна приставка. За лесно слизане (изхлузване) и качване на леглото, трябва да се увеличи височината на леглото. Всичко това предпазва протезата от свиване над 90 градуса. През третия месец след операцията, по преценка на оператора, се разрешава ходене с едно помощно средство и лягане на една страна. Това е месеца на интензивна лечебна гимнастика с цел засилване на мускулатурата около тазобедрената става и преодоляване на наличните контрактури, така че след третия месец оперираният да започне да ходи самостоятелно.
С изкуствена става се ходи и живее пълноценно. Средната продължителност на износване на полиетиленовата капсула се определя от начина на използване (експлоатиране) на протезата. Наднорменото тегло на пациента и вертикалното натоварване ускорява протриването на пластмасова капсула. Според коефициентът на триене, средната продължителност на износване може да достигне и над 20 години, а при слаби хора и повече.