Паркинсоновата болест е бавно прогресиращо, дегенеративно (свързано с увреда на клетки), възрастово зависимо заболяване. Основното място на увреда са клетките(неврони) в главния мозък е т.нар.“черна“ субстанция (субстанция нигра). Заболяването се проявява, когато са загинали повече от 60% от клетките и количеството за много важното за движенията на човека вещество допамин е намаляло с около 80%. Паркинсоновата болест засяга 0.15% от цялото население, но болестността се увеличава с нарастване на възрастта. От 65 до 80г. боледува бялата раса. Болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете.
Причината за ПБ е неизвестна. Приема се, че е резултат от много фактори: генетични фактори; токсични вещества, намесва се възпаление, предизвикано от автоимунни механизми.
Какво се случва в мозъка? Най-много се увреждат клетките на „черната субстанция“ (допаминергични неврони) и се образуват едни малки белтъчни „топчета”. Настъпва дисбаланс на важни вещества, чрез които се „управляват“ мускулите. Намалява се съдържанието на допамин и съответно транспортът му до важни мозъчни структури, което води до повишаване мускулния тонус. Регулативно се увеличава количеството на друго вещество – ацетилхолин, което е важно за възбудните процеси към кората на мозъка. Нарушава се концентрацията и на други важни за дейността вещества (серотин, норадреналин и др.). Заради понижаване нивото на серотин, често при ПБ се развива депресия.
Заболяването е описано за първи път от общопрактикуващия лекар Джеймс Паркинсон през 1817г. в ЛондонТой наблюдавал и описалв статията „Треперещата парализа“ шестима болни, които се движели бавно, приведени и треперели.
Кои са симптомите? Треперене в покой; стегнатост в мускулите (мускулна ригидност), по-изразена за едната страна на тялото; Забавяне на движенията (брадикинезия) при извършване на ежедневни дейности. Лицето става масковидно; погледът е по-втренчен; жестовете намаляват; почеркът е със ситни букви. Походката е забавен, с малки крачки. Пациентът е приведен напред. Ръцете (първо едната, а по-късно другата) се прибират към тялото, сгънати в лактите. Постуларна нестабилност, нестабилност при ходене, която се появява обикновено с напредване на болестта.
При някои хора треперенето започва в млада възраст, т.нар. „Есенциален тремор на Минор“ и с напредване на години се засилва. Свързано е с движение и натоварване на ръцете. Понякога участва и главата. Засилва се при носене на чаша, чиния. Обикновено подобно треперене имат и други членове на фамилията. При част от пациентите това, обаче, е „възрастово треперене – сенилен тремор“, който се среща по често, отколкото паркинсонизма. Типичният тремор при ПБ е треперене в покой и изчезва при движение. Обикновено ПБ започва едностранно – пациентът има стегнатост и тежест в крайниците от едната страна (в случай без треперене) и започва да провлачва крака при ходене. Тогава се мисли за прекаран мозъчен инсулт. Понякога болният има стегнатост в мускулите на едната ръка. Движенията се ограничават и има болка в рамота и гърба. Дълго време пациентите се лекуват за „шипове“ и радикулит, а всъщност е начало на ПБ;
Различни са причините за смущения в походката на възрастните хора – т.е. пациентът се движи по-бавно, като „спънат“ и усеща тежест в краката. Това може да се дължи на нарушения в кръвоснабдяването на главния или гръбначния мозък, на артрозна болест, на деменция, депресивни състояния и др.
Съществуват други заболявания, при които освен увредата на „черната субстанция“ има и значима увреда на клетки и в други участъци на мозъка. Затова освен паркинсоновите симптоми има и изява на други неврологични оплаквания – нарушена подвижност на очите, залитане, постоянни падания и др. В тези случаи сковаността в крайниците е симетрична и е обхванала и мускулатурата на врата, и около гръбнака. Най-важното е, че изобщо няма повлияване от Мадопар и Синамет. Тези заболявания са известни като Паркинсонизъм.
Първите симптоми на Паркинсоновата болест се промъкват незабелязано и асиметрично. Когато признаците на болестта са леко изразени, говорим за ранна паркинсонова болест. Прогресията на заболяването е индивидуална и зависи от скоростта, с която загиват допаметричните неврони. Когато заболяването прогресира и двигателната дейност на болния се нарушава (вкл. самообслужването) и намалява повлияването от медикаментите, говорим за късна паркинсонова болест. Тогава настъпват усложнения. С течение на времето все по-кратко и по-слабо действат медикаментите с леводопа. През по-голямата част от деня пациентът е скован, засилва се треперенето. Появяват се неволеви движения, които допълнително усложняват състоянието на пациента. При напредване на болестта се появяват внезапни сковавания – „замръзвания“ походката е затруднена – трудно тръгва, полита, пада. Често се прибавят невропсихични нарушения: депресия, панически кризи, паметови нарушения, халюцинации, които налагат намаляване дозата на антипаркинсоновите мкедикаменти. При намаляване на дозата, обаче, пациентите се влошават двигателно и се налага да бъдат обслужвани от близките.
С прогресирането на Паркинсоновата болестн се наблюдават нарушения, свързани с проблеми на т.нар. „автономна нервна система“: уринарни смущения; незадръжка или пък задръжка на уринирането; нарушения на стомашно-чревния тракт – затруднено гълтане, запек или „изпускане“; спадане на кръвното налягане, внезапни падания; дрезгав глас, забравяне на речта. Синдромът на „неспокойните крака“ често нарушава съня и се среща почеве при пациенти, при които Паркинсоновата болест е започнала в по-късна възраст (напрежение в краката, необходимост да се движат непрекъснато). Чести са рарушенията на съня - нощни кошмари или ярки сънища. Неприятна за пациента е дневната сънливост.
Много важно е да се знае, че депресията може да се изяви преди основните двигателни признаци на ПБ (мускулна скованост, треперене). Известно е, че паркинсонът не е болест, засягаща само хора в напреднала възраст, а се изявява и при по-млади пациенти. Доказано е, че при депресията има дефицит на медиаторитенорадреналин и серотин, впоследствие на загубата на нервни клетки. При друга част от болните депресията е реактивна и е в резултат от осъзнаването, че страдат от сериозно заболяване, свързано с двигателна инвалидизация и нарушаване на качеството на живот. Потиснатото настроение е най-важният и характерен признак на депесия. Пациентите изпитват тъга, мъка, страх, склонност към песимизъм, загуба на апетит, често безсъние. Потиснати са и са себевглъбеди, изчезват положителните емоционални преживявания. Често болните са тревожни, безразлични към всичко, с намален жизнен топнус, лесна уморяемост, нерешителност и ленивост. Лицето, което има обедняла мимикаот паркинсонизма, още повече „застива“ и издава дълбока печал. Мисловният процес е забавен, потиснат. Прибавят се безсъние, безапетитие, сърцебиене, главоболие, сексуални нарушения, запек. Засилват се хипохондриите – мисли за болести (освен паркинсонизма).
При напреднала ПБ с усложнения от леводопа терапията и тежки двигателни флуктуации – мъчителни, продължителни кризи на скованост, неволеви движения, депресията се задълбочава. С напредване на заболяването, паметовите нарушения могат да се засилят до степен на тежка деменция (оглупяване). Могат да се изявях халюцинации (предимно зрителни).