Прескочи към основното съдържание на страницата Прескочи до контекстното меню

Колко често се извършва изследване с ПЕТ скенер при онкологично заболяване?

Честотата на извършване на ПЕТ скенер при онкологични заболявания може да варира в зависимост от различни фактори, като типа и стадията на рака, индивидуалните нужди на пациента и препоръките на лекаря.

ПЕТ скенерът се използва за различни цели при онкологични заболявания, като диагностика, оценка на разпространението на рака, проследяване на ефективността на лечението и откриване на рецидиви. В зависимост от конкретната ситуация, пациентите могат да бъдат насочени към ПЕТ скенер в различни фази на своята болест.

За поставяне на диагноза, ПЕТ скенерът може да се използва за оценка на метастази или разпространение на рака към други органи или тъкани. При определени типове рак, като рак на гърдата, простатата или лимфоми, ПЕТ скенерът може да бъде използван преди началото на лечението, за да се оцени обхватът на болестта и да се определи най-подходящият план на лечение.

След началото на лечението, ПЕТ скенерът може да бъде използван за проследяване на отговора на терапията и за откриване на евентуални рецидиви. Честотата на извършване на ПЕТ скенер при проследяването на лечението може да варира при различните случаи.  Лекарите обикновено вземат решения относно необходимостта и честотата на повторни изследвания на базата на индивидуалните нужди и резултатите от предходните изследвания.

Ето някои примерни сценарии, в които се извършва  изследване с ПЕТ скенер: 

  • При новодиагностицирани случаи на рак за оценка на разпространението на болестта и определяне на стадията на рака.
  • Преди започването на лечението, за да се оцени обхватът на заболяването и да се определи подходящият план на лечение.
  • По време на лечението, за проследяване на отговора на терапията и откриване на евентуални рецидиви.
  • При следоперативно проследяване след хирургическо отстраняване на тумора, за да се провери наличието на останали ракови клетки или метастази.
  • При проследяване на пациенти с висок риск от рецидив, като например при някои видове рак на гърдата или лимфоми.