С прилагането на различни методи на изследване, навлизащи широко в медицинската практика, електромиографията и електроневрографията заемат все по-важно място в определяне диагнозата на нервно-мускулните заболявания. Анализите на биоелектричната активност на мускулите и нервите, на динамиката на измененията на двигателните единици, извършени въз основа на специализирани програми и методи на електромиографското изследване със съвременна и модерна апаратура, позволява с голяма точност да бъдат определени промените в мускулите и периферните нерви при различните стадии на болестния процес.
Електромиографското и електроневрографското изследване имат важно значение при диагностицирането на различни неврологични заболявания. Те са ефективни методи за контролиране на терапевтичния ефект и за определяне прогнозата, степента и тежестта на заболяването. Тези обективни методи се прилагат в съвремената медицинска практика както в областта на неврологията, така също е неврохирургията, ортопедията, ревматологията, офталмологията, трудовата и спортната медицина.
Електромиографията и електроневрографията се извършва в електромиографски кабинети за високо специализирани дейности от лекари подготевени за това изследване – електромиографисти. Развитието на електромиграфските изследвания е свързано с нови модерни електромиографски апарати. Иглената електромиография се извършва с финни иглени електроди за еднократна употреба.
Клиничната електромиография е метод за изследване на периферните нерви и мускулите при болни с нервно-мускулни заболявания. Под електромиография (ЕМГ) се разбира отвеждането и изучаването на биоелектричната активност на мускулите. Отвеждането на мускулната биоелектрична активност се извършва с концентричен иглен електрод. Чрез иглената електромиография се прави разлика дали засягането на мускулите е неврогенно или миогенно. Електромиографските симптоми при неврогенна увреда на мускулите позволяват да се уточни нивото на засягането: в предния рог на гръбначния мозък, в периферните нерви, дали увредата е огнищна, дистална и дифузна.
Електроневрографията (ЕНГ) е метод за записване и анализиране на предизвиканите потенциали на периферните нерви чрез краткотрайни електрически стимули. Изследването се извършва с повърхностни електроди. Този метод най-често се прилага при увреждане на периферните нерви. Електроневрографски се проявява със забавена скорост на провеждане по двигателните и сетивните влакна на периферните нерви.
От получените данни при електромиографското и неврографското изследване се дава заключение, което потвърждава или отхвърля дадената диагноза с която е изпратен болния за изследване. Електромионеврографското изследване трябва да посочи кои нерви или коренчета са засегнати, дали е налице полиневритна увреда – смесен тип, моторна, сетивна, дифузна или увредата е само миогенна ( първично засягане на мускулите). Електромиографските промени са предимно проксимални , дистални или дифузни. Определя се тежестта на увредата и данни за възстановяване.
Допълнителни електромиографски методи:
- Изследване на нервно-мускулното предаване при миастения гравис и миастенни синдроми. Най-често прилаганият тест е репетитивна нервна стимулация. Съвремените електромиографски апарати измерват амплитудата и площта на предизвиканите мискулни отговори (М-отговори). Необходимо е да се изследват най-малко 3-4 мускула.
- Рефлексология: мигателен рефлекс е с диагностична стойност при болните с множествена склероза, мозъчни инсулти и тумори в задна черепна ямка. Тригемино-цервикален рефлекс се прилага пру увреда на предните коренчета на цервикално нив, в продълговатия мозък и при болни с множествена склероза. Н-рефлекса от m. flehorcarpiradialis има клинично значение при увреди на C6, C7 коренчета. Н-рефлекса от m. soleusсе прилага за диагностика на уврежданията на S1-коренче и при сетивните полиневропатии.
- Исхемичен тест се прилага за диагностика на латентна тетания, метаболитна миопатия и др.
- Електромиографско изследване на тремори: паркинсонов тремор, есенциален (фамилен) тремор, усилен физиологичен и психогенен тремор и други.
За провеждане на изследването не се изисква специална подготовка на болния.
Противопоказания:
- Абсолютни – пейсмейкър, метални части до мястото на изследването.
- Относителни - склоност към припадъци и тежко общо състояние.
Показания: при заболявания на периферните нерви - диабетна, алкохолна, полирадикулоневрити ( синдромът на Гилен – Баре), множествена мононевропатия, моторна невропатия, автономна невропатия, краниални фокални невропатии, компресионни мононевропатии (синдром на карпалния канал, на n. ulnaris в областта на кубиталния кана, на n. radialis в сулкус нерви радиалис, на n. peroneus зад капут фибуле, на n. tibialis в тарзалния канл и наследствени моторно-сетивни невропатии.
При радикулити (коренчева увреда), плексити, посттравматични увреждания.
Преднорогови заболявания – спинална мускулна атрофия, полиомиелит на Хайне-Медин (детски паралич) и амиотрофична латерална склероза..
Миопатии, полимиозити, синдром на скования човек.
Продължителността на ЕМГ изследването е около 1 час.