Поставянето на епидуралният катетър се осъществява на нивото на 2-3 или 3-4 поясен прешлен.
Обезболяването потиска болките, но се запазват усещанията за контракции, което позволява родилката да напъва в необходимите моменти.
Поставянето на епидуралният катетър и започването на обезболяването на раждането може да започне при разкритие на маточната шийка не по – малко от 4-5 см. В противен случай ранното започване на анестезията може да доведе до спиране на родилният процес и преминаване към оперативно родоразрешение - Секцио Цезарея.
Епидуралната анестезия е противопоказна при родилки с много ниски стойности на кръвното налягане, проблеми в кръвосъсирването, повишена температура, възпалителни процеси и туморни и пигментни образувания около мястото на пункцията. Татуировките също се смятат за относително противопоказни за регионални техники, поради липса на сигурни данни за липса на канцерогенност на използваните мастила.
Докато при нормалното раждане обезболяването е пожелателно, то при оперативното родоразрешение е неизбежно. Анестезията при оперативното родоразрешение или Цезарово сечение най-общо е два вида – Обща и регионална. Към регионалните техники за анестезия при Секцио Цезареа спадат Епидуралната и Спиналната анестезия.
Спиналната анестезия е другата техника за регионална анестезия при Секцио цезарея. При нея анестетика се поставя в субарахноидално пространство. Това е пространството под твърдата мозъчна обвивка.
След поставянето на локалният анестетик в субарахноидално пространство, родилката ляга по гръб и постепенно се блокира провеждането на нервните импулси по гръбначно мозъчните влакна в различна последователност. Така първо се загубва вегетативната инервация, последвано от усещането за топлина, болка, допир, натиск. А последно двигателна функция, сухожилна и ставна сетивност. Ето защо е възможно при пълна липса на болка да останат някои усещания за допир или натиск, но най – често се стига до цялостно прекъсване на инервацията в следващите 3 часа.