Нашите пациенти

Благодарност към екипа на неврологично отделение от Веселина Асенова

Благодаря Ви, че Ви има- доктори, сестри и обслужващ персонал. Надеждата, че ще ми помогнете се оправда! Вярата, че ще облекчите болките ми, се осъществи! Любовта я почувствах от всички вас в неврологичното отделение на университетска болница "Дева Мария" чрез Вашето внимание, всеотдайност и професионализъм към мен.  БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ! Благодаря и на момичетата, които са на информация и касата. С благодарност: Веселина Асенова, пациентка, изписана на3 юли 2020 г.

Благодарност към д-р Сашо Георгиоски и екипа на неонатология от Таня Пенчева и бебе Калоян

Сърдечно благодаря на един лекар с голямо сърце и златни ръце, дарили живот- д-р Георгиоски. Благодарение на Вашите грижи, спокойствие и професионализъм се роди нашият син. Бъдете здрав, благословен и винаги толкова сърдечен и добър човек и всеотдаен лекар. Огромна благодарност към д-р Търнева, д-р Попова, д-р Добрева, ст. акушерка Светлина Николова и целия екип на Неонатология за грижите, вниманието и любовта, с които обгрижваха нашето дете. Благодаря Ви мили хора! Прекланям се пред професионализма и добрите Ви сърца. Бъдете здрави и благословени!  

Похвала от Даринка Стоянова към екипа на отделението по медицинска онкология

Уважаемо ръководство,  Пациентка съм на Медицинска онкология- "Дева Мария" гр. Бургас от 2018 г. Изключително много вярвам в професионалните способности на всички лекари от онкологията. От сърце заявявам, че им се доверявам безрезервно.Работят съвестно, полагат грижи, изпълняват мисията си с достойнство. Благодаря им- за грижите, за доброто отношение, за усмивките по лицата им, за добрите сърца. Уютно е, блести от чистота. Лекари, старша сестра, всички сестри, обслужващ персонал- целият екип на д-р Майя Милева за мен са незаменими.Желая здраве и много сили на всички. Винаги се питам- Господи, защо на мен се случи тази болест, къде сгреших, но тези ангели ми помагат, сбъдват мечти и дават любов на света. Желая на целия екип здраве, щастие и Бог да ги закриля!

Една история за раждане и благодарности от Скарлет Щерева към д-р Веселин Ангелов и екипите на родилно отделение и неонатология

Моето момче е ангажирал приятел да ни закара до Бургас. Защото вълнението му е голямо, а ние сме от Ямбол. Кога точно ще е раждането  не е съвсем ясно. Всички чакаме  - контракции, разкритие и други знаци. Минават седмица, две, бебето няма намерение да излиза. На мен ми е съвестно спрямо другарчето на моето другарче, защото заради полусъединителя, на който го държим, човекът не може да си сипе една ракия вечер. Съвестта си ме гложди, но по някое време заедно с нея започват и контракциите. Караме към Бургас. Стигаме до университетска болница „Дева Мария“, закъдето и сме се запътили. На входа ни посрещат вежливо и ни вкарват в приемния кабинет. Там млада и усмихната девойка и д-р Веселин Ангелов, този прекрасен човек, ме преглеждат и пишат сложни латински думи върху важни за мен документи. Казват, че е време да се качвам в родилното. Събирам документите и питам девойката (чието име искам да узная, за да й благодаря лично) дали ще раждам с маска, защото аз и без нея едвам дишам. „ Да раждаш с маска ли?  Само това оставаше!“ – казва тя. Аз отдъхвам, че имам едно притеснение по-малко. Пети етаж. В предродилна зала съм. Боли ме, а едва сега се започва. Всички други девойки лежат мирно и спокойно, само аз подцвилвам и се чудя дали пък нещо не ми е в ред. Млада акушерка, с дъъълга черна плитка, ми пуска системи, после пише върху някакви листи, сетне отива да изражда бебето дошло на ред, после пак се връща, пита как съм, след това пак пише нещо, после пак хуква към родилна зала. Що за темпо, мисля си, когато нямам контракция, защото имам ли не мога да мисля изобщо. Изправям се, като си въобразявам, че вертикално ще ме боли по-малко - нищо подобно, започвам да си нареждам някакви мантри на глас, като пак си мисля, че така ще боли по-малко, казах го вече - нищо подобно. След около час сноване из коридорите, говорейки си сама, виждам  д-р Ангелов и му казвам - Веско, айде да го вадим вече. Добре, хайде! - казва той - и закрачваме към родилна зала. Лягам и гледам да се държа мъжки,  когато няма болка съм съвсем нормален човек, дойде ли време за напъване обаче някой натиска главния ми шалтер и тотално изключвам от себе си. Около седем човека чакат да се появи моето човече. Викам си – брей, колко много публика, после идва време за напън и пак изключвам от вселената. Мисля си да кажа нещо съвсем друго, а от устата ми излиза: - Веско, вади го вече, моля те. Не мога да го извадя - казва той - ти трябва да го изкараш.  Миг почивка, вдишвам няколко пъти и пак се започва. Да давам - насърчават ме всички човеци наоколо. Аз давам, ама то не е като по филмите. Пак секунди почивка и пак някакво изречение незнайно от къде дошло. Нали няма да умра тук? - питам без да знам кого. Скарлет, - казва д-р Ангелов – тук даряваме, а не отнемаме живот. Това така ме успокоява, така ме усмихва вътрешно и ако не беше тоя шалтер, който пак някой изключи, щях да благодаря, ама не мога, нищо друго не мога освен да…no connection with this number – тут-тут-тут. Давай! – насърчава ме младото момиче с дълга черна плитка - показа се. - А, пак се прибра! - допълва някой друг. - Това е, защото не иска да види първо теб! - подсмихва се д-р Ангелов. Щях да се хиля до откат на този вътрешен хумор ако не беше шалтераааааа. И уа - уа - уа, някой плаче и това не съм аз, това е тя, така прекрасна и така очаквана. Няма шалтери, няма болка. Пълна тишина и моето бебе плаче в нея. След няколко секунди се чува – Тегло 3900кг. Сега разбирам всичко - казвам си наум - сега разбирам… Поднасят ми я в цялата й прелест, обаятелна, очарователна, пленителна и възхитителна. Всичко си струваше, всичко, казвам си наум и благодаря на човеците свидетели на целия този спектакъл. Как ли се казва момичето с дългата черна плитка, питам се, за да мога да й благодаря. Някой в коридора сякаш чува въпроса ми и я вика по име - Дара? Значи, Дара. Но Дара вече е в друга родилна зала и аз пак се чудя на тези нейни обороти. Остава ми само да ти благодаря оттук, Дара, за спокойствието и насърчаването, както и че бебето проплака първо в ръцете ти. Благодаря.  Ще ми се да се да го направя и към цялото Родилно отделение и отделението по Неонатология на Дева Мария в Бургас. Предварително се извинявам, че не зная точните названия на професиите на всички ви, но искам да благодаря: На момичетата, които се лишаваха от съня си, за да подсигурят нашия, грижейки се за бебета ни нощем. Същите девойки, чиито усмивки бяха по лицата им и в 6 сутринта, когато ни връчваха пеленачетата изкъпани, с нови тоалети, нахранени и ухаещи на бонбониера. Искам да благодаря на дамите, които идваха в 6:30 с термометрите и пак с усмивка ни поздравяваха със - Здравейте, момичета. И ти наистина се чувстваш момиче, макар и на 39. Благодарности и на целия екип от лекари, акушери и рехабилитатори, които ни засипваха с въпроси как сме и има ли нещо, което ни безпокои - благодаря най-вече за личното отношение към всяка от нас. След това и на жената, която ни даде безценни съвети за кърменето и за това как да поднесем правилно и вкусно закуските, обяда и вечерята на бебешорите, запомних името ви - Светлина Николова, благодаря. Благодаря на доктор Търнева и екипа й, която преглеждаше с внимание и любов всяко мъниче от глава до пети, благодаря и за важните й съвети за бебеотглеждането. Благодаря и на санитарките, които щъкаха по коридорите като пчелички и задоволяваха и най-малките ни прищевки, запомних едно красиво име, но бих искала да узная и на останалите, за да благодаря поименно. Зюмбюла, намиг ???? Благодаря на онзи, който е отговорен, за сформирането на този невероятен отбор от професионалисти, но и човеци. За десерт искам да благодаря на д-р Ангелов, моят си Веско, който бе до мен два пъти по девет месеца. Човекът, който изтърпя страховете, тревогите, объркванията, сълзите, телефонните ми обаждания,  о, да, телефонните ми обаждания, приповдигнатите ми настроения, щастието, подхвърчанията, пиковете и спадовете в настроенията ми, човекът акушер, гинеколог, приятел и психолог, човекът – Човек, благодаря ти, Веско. Благодаря най-силно на моето момче, без което нямаше да изпиша целия този текст – почувстван, изживян и осмислен. А сега… Малкото е накърмено и спи, голямото е при баба си, таткото е на работа, чуден момент да отворя една бира и да вдигна тост за всички гореизброени, с благодарност и пожелание за здраве, попътен вятър и вълшебства в джоба. А ако с моето момче, нали… такова, ако някой хубав ден имаме нови две чертички, няма да се колебаем и за миг къде да ги сбъднем. Наздраве. :)))

Благодарност от Ива Димитрова към д-р Сибел Татарова и екипите на родилно отделение и неонатология

Мили ХОРА от Университетска болница „Дева Мария“! Пиша с вълнението и огромната признателност на човек, който благодарение на Вас е сбъднал една от най-лелеяните си мечти – да стане родител! Нашият син има не един, а цял екип ангели-хранители, и това сте вие – хората, които се грижиха за мен още преди раждането му и които буквално бяха денонощно с него от първата му глътка въздух. Всяко изречено от мен БЛАГОДАРЯ, дори да е ежеминутно, не би могло да събере цялата ми благодарност. В резултат на Вашия професионализъм, емпатия, отговорност и отдаденост, днес съм най-щастливата майка на света. След всички години на копнеж, след много сълзи, след дългите нощи на трепетно очакване, съм щастлива и късметлийка, че раждането на детето ми се случи точно с Вас и под Вашите грижи. Искам от цялото си сърце да благодаря на д-р Татарова и екипа! Специални благодарности на всички акушерки и отделението по Неонатология! Адмирации и за администрацията! Благодаря Ви, Човеци, за всичко, което правите с душа и любов, за проявената към мен подкрепа и насърчение и най-вече за това, че показвате с личен пример колко е важно да даваш най-доброто на света не само заради себе си, а и заради другите! Поздрави и от Мартин!

Благодарност от Милка Рачева към доц. д-р Ирмов, д-р Давидова и целия екип на родилно отделение в УМБАЛ "Дева Мария"

Пиша тези редове,за да изразя огромната си благодарност и почит към Доц.Д-р Валентин Ирмов,д-р Дарина Давидова и целия екип на родилно отделение в УМБАЛ"Дева Мария",лекари,неонатолози,акушерки и медицински сестри.Нека Господ Ви дава сила,търпение и любов към Важната Ви мисия,здраве и мотивация,за да продължавате да вършите работата си като призвание. С огромно уважение и благодарност от Милка Рачева и цялото семейство на бебе Янко,роден на 09.06.2020

Похвала към Ивелина Иванова, координатор на програма "Аз и ти срещу рака"

Благодаря на ръководството на УМБАЛ "Дева Мария " за предоставената възможност за прегледите при проблеми с гастроинтестиналния тракт и много важните изследвания- гастроскопия и колоноскопия . За някои те са животоспасяващи. В тази болница се чувстваш човек с главно Ч. Координаторката на програмата Ивелина Иванова е служител, за който може да мечтае всеки собственик. Усмихната, учтива, компетентна! Н. Томова

Благодарност към д-р Дарина Давидова, акушер гинеколог от Ж. Касърова

Благодаря Ви, д-р Давидова! Бъдете здрава, все така всеотдайна към работата си и не се променяйте! Благодаря Ви, че заради Вас лошият късмет свърши и щастието надделя! Благодаря Ви, че заедно успяхме в тази битка- за нашето невъзможно- възможно момче Самуил. Обичаме Ви!

Благодарствено писмо към д-р Мариана Контева от Стана Рачева

Благодарствено писмо От Стана Рачева към д-р Мариана Контева и целия колектив на кардиологично отделение “Дева Мария”. Позволете ми да изразя - моите и на семейството ми горещи благодарности за положените грижи, отношение и съпричастност. Поклон пред д-р Мариана Контева за бързата реакция, още повече за дълбоката човечност по моя случай в трудна за мен ситуация. Искам да пожелая здраве, професионални успехи и светли Великденски празници! Бъдете благословени! С признателност, Стана Рачева.

Благодарност към кардиолога д-р Йончева и съдовия хирург д-р Драганов от В. Димитрова

С ГОЛЯМА БЛАГОДАРНОСТ към целия персонал- от санитарките до управителя на болница "Дева Мария", кв. Ветрен гр. Бургас, за всичко, което правят за подобряване на здравословното състояние на лекуващите се. От 10 години посещавам болницата по различни здравословни проблеми и винаги съм била изключително доволна от грижите на лекарите и сестрите, както и от обслужването на санитарките. По организация на работата и хигиената не може да става сравнение дори със софийските "реномирани" болници. Вчера заранта докато чаках да ме приемат, видях с какво усърдие санитарка дезинфекцираше всичко досегаемо от хората- после в стаята, в която бях настанена, същото- включително горната част на гардеробчетата. Впечатлена съм от рутината на д-р Йончева, която вчера смени десетгодишния ми кардиостимулатор, от нейната човечност! Срещала съм много лекари през моя дълъг живот, но за да си добър лекар, преди всичко трябва да бъдеш добър човек! Миналата година през м.юли за последствията от тежка травма на лявата подбедрица, ме лекуваше съдовият хирург д-р Драганов, за когото също може да се говори със суперлативи. Сега използвам случая да благодаря от сърце на д-р Йончева и д-р Драганов! В. Димитрова 20.03.2020