Новини

- Д-р Георгиев, от какво се причинява болката след операция от ингвинална херния?

- Т.нар. постоперативна ингвинодиния включва голям спектър от състояния, които се характеризират най-вече с продължителна болка в областта на операцията от ингвинална херния, която не отшумява до третия месец.

Много са причините - технически грешки, рецидив, формиране на неврином на мястото на прерязани нерви и най вече прошиване на нерв по време на пластиката на херниалния дефект.

Най-често е увреда на някой от трите нерва, които преминават в тази област. Това са фини структури, които при невнимателно отношение могат лесно да бъдат травмирани, а последиците понякога да са катастрофални. Всеки от трите нерва отговаря за пренасянето на болкови сигнали от различни места в слабинната област и когато и трите са били подложени на травма, пациентите са принудени да живеят с една постоянна болка в ингвиналната област и слабините, която се засилва от всяко движение. Идвали са пациенти, които са били принудени да напуснат работа, тъй като тя е провокирала още по-силна болка.

- Как се лекува болката?

- Консервативният метод е с медикаментозно лечение, с обезболяващи и невротонични лекарства. Това невинаги е успешно, тъй като няма лекарство, което да скъса конеца, с който е прошит даден нерв или пък да свърже двата края на прерязан нерв. Консервативната терапия има ефект при пациенти, при която болката е следствие на травма и грубо манипулиране на нервите.

Междинен метод на лечение са т. нар. блокади, при които се инжектира местен анестетик около засегнатия нерв. Това почти винаги дава резултат, но блокадите имат сериозен недостатък - временни са. Все пак имат важна диагностична стойност за установяване на засегнатия нерв.

Операциите за постоперативна ингвинодиния се определят от различните причини за появата й - ако е в платното или в ингвиналния нерв, следва те да се отстранят, а рецидивната херния подлежи на корекция.

- Отстраняването на нервите не е ли свързано с проблеми след това?

- Последствията са изтръпване на областта, която инервира дадения нерв. Това не е безобидно, пациентите трябва да направят избор - дали са съгласни да разменят постоянната болка с обезчувствяване на тази зона. За някои това е добра алтернатива.

- Как се извършват операциите за отстраняване на засегнатите нерви?

- Достъпите са два: отворен - на мястото на предходната отворена операция или безкръвен (лапароскопски). При някои пациенти е необходимо атакуване на ингвиналните нерви с комбинирани подходи. Това се дължи на анатомичната особеност, че нервите първоначално се движат зад мускулите на коремната стена, като в хода си преминават в по-горни слоеве.

- Има ли начин за профилактика на този явно сериозен проблем?

- Най-важната профилактика си остава екзактната хирургична техника и идентифицирането на нервите по време на операцията, като не се допуска увреждането им. В това отношение лапароскопското протезиране или т. нар. безкръвни операции са без еквивалент - там идентифицирането на нервите е много по-лесно и се избягват шевовете.