Новини

Жегите засилват симптомите на страдащите от Паркинсон

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
04 авг 2016

Хората, страдащи от Паркинсон, трудно понасят горещините, тъй като центърът им на терморегулация е увреден. При повечето пациенти през лятото симптоматиката се засилва - сковаността се увеличава, двигателността се нарушава още повече, по-изразена е вегетативната симптоматика. Това налага корекции в антипаркинсоновата терапия и поведение, обяснява д-р Цветана Асеникова, началник на Отделението по неврология на УМБАЛ „Дева Мария”.

81-годишен мъж е един от тежките паркинсоници, настанени за лечение в отделението.     

„Възрастният човек междувременно прави инсулт и има малшанса да падне и да си счупи шийката на бедрената кост на левия крак. Към инсулта и фрактурата се добавя и залежаването, което усложни паркинсонизма, като заболяване, допълнително влошено и от големите горещини. Изведохме го от комплицираното състояние”, уточнява д-р Асеникова.  

Паркинсоновата болест е бавно прогресиращо заболяване, свързано с увреждане на клетки в главния мозък. Проявява се, когато са загинали повече от 60 % от клетките и количеството за много важното за движенията на човека вещество домапин е намаляло с около 80 %, допълва водещата невроложка.

Симптомите са треперене в покой; стегнатост в мускулите, по-изразена за едната страна на тялото; забавяне на движенията при извършване на ежедневни дейности. Лицето става масковидно, погледът е по-втренчен; жестовете намаляват; почеркът е със ситни букви. Походката е забавена, с малки крачки. Пациентът е приведен напред. Ръцете (първо едната, а по-късно и другата) се прибират към тялото, сгънати в лактите. Появява се нестабилност при ходене, най-често с напредване на болестта.

Обикновено паркинсонът започва едностранно – пациентът има стегнатост и тежест в крайниците, и започва да провлачва крака при ходене. Тогава се мисли за прекаран мозъчен инсулт. Понякога болният има стегнатост в мускулите на едната ръка. Движенията се ограничават и има болка в рамото и гърба. Дълго време пациентите се лекуват за „шипове” и радикулит, а всъщност това е начало на паркинсонова болест.

Първите симптоми на паркинсонова болест се промъкват незабелязано и асиметрично. Прогресията е индивидуална и зависи от скоростта, с която загиват допаметричните неврони.

При напредване на болестта се появяват внезапни сковавания – „замръзвания”, походката е затруднена – болният трудно тръгва, полита, пада. Често се прибавят невропсихични нарушения: депресия, панически кризи, паметови нарушения, халюцинации, които налагат намаляване дозата на антипаркинсоновите медикаменти. Тогава обаче, пациентите се влошават двигателно и се налага да бъдат обслужвани от близките.

Много важно е да се знае, че депресията може да се изяви преди основните двигателни признаци за паркинсонова болест (мускулна скованост, треперене). Известно е, че паркинсонът не е болест, засягаща само хора в напреднала възраст, а се изявява и при по-млади пациенти. Те изпитват тъга, мъка, страх, склонност към песимизъм, загуба на апетит, често безсъние. Потиснати са и са себевглъбени, изчезват положителните емоционални преживявания.

Често болните са тревожни, безразлични към всичко, с намален жизнен тонус, лесна уморяемост, нерешителност и ленивост. Лицето, което има обедняла мимика от паркинсонизма, още повече „застива” и издава дълбока печал. Мисловният процес е забавен. Прибавят се безсъние, безапетитие, сърцебиене, главоболие, сексуални нарушения, запек. Засилват се хипохондриите – мисли за тежки болести. С напредване на заболяването, паметовите нарушения могат да се засилят до степен на тежка деменция. При по-тежки психични нарушения пациентите стават възбудени, агресивни, дезориентирани за време, място и собствена личност.

Лечението е индивидуално и зависи от възрастта, в която започва болестта и от нейния стадий, уточнява още д-р Асеникова.