Новини

Ст. ак. Янка Ченешева: Няма кой да замени пенсионираните акушерки

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
05 май 2016

Янка Ченешева е старша акушерка в Родилното отделение на УМБАЛ „Дева Мария”, където работи от основаването на болницата през 2009 г. За своите общо 39 години стаж като акушерка е помогнала на бял свят да се появят хиляди бебета. През 2011 г. печели приза „Акушерка на годината”. За нея това е най-добрата професия, която продължава и днес да практикува с голяма любов и желание.

Отбелязването на Международния ден на акушерката – 5 май в над 50 страни по света цели да се гарантира на всяка жена и на всяко новородено своевременен достъп до най-добрите грижи преди,по време и след бременността и раждането, както и да се насочи общественото внимание към значимостта на акушерската професия.

Тази година празникът е под надслов „Майките и бебетата: в сърцето на акушерството”.  

- Какви предизвикателства срещат акушерките в работата си?

-Въртим се постоянна бройка от около 50 акушерки в Бургас и региона. Ако някоя от нас реши да се пенсионира, няма с кого да бъде заменена. В държавната болница има акушерки, пенсионирани преди 10 години, които продължават да работят.

От една страна, няма нови кадри, завършващите са малко и както при другите медицински работници, мотивацията на младите е да търсят по-добра работа навън. В същото време, присихическото и физическо натоварване при тази професия е голямо, отговорността също.   

Акушерката води нормалното раждане, в присъствието на лекар, който да се намеси, когато ситуацията го налага. Тя трябва да може да различава и оценя рисковите ситуации.    

Като университетска болница при нас са насочени патологичните случаи на раждане в целия регион, което изисква отлична подготовка и компетентност на персонала на всички нива. Екипът ни е добър и може да се справи с всякакви предизвикателства.     

За мен няма по-добра професия в медицината от акушерството. Харесва ми, че мога да дам съвет, да чуя плача на бебето, да видя усмивката на майката. Но това е финалът, подготовката започва много преди това – в училището на бъдещи родители на болницата „Биберон”, в МЦ „Света София”, където всяка сряда от 10 до 14 часа правим безплатен запис на сърдечната дейност на плода на бременните жени, които водят женска консултация при наши лекари.

-Най-важните съвети, които давате на бъдещите майки, за да не страхуват от раждането?

-Най-напред ги съветвам да имат една спокойна бременност, да избягват всички стресови ситуации, да гледат на живота през розови очила. Не може непрекъснато да си под напрежение и стрес, и да искаш да имаш нормална бременност с нормално развиващо се, дори по отношение на нервната система, детенце. Така че преди всичко, абсолютно спокойствие, разумен начин на живот, дори и в полово отношение, и с много любов да гледат на това семенце, което расте и един ден ще стане човек.

Много е важно да знаят кога и как да тръгнат за родилния дом. Защо е важно да не бързат? Защото болката в къщи сред домашния комфорт е една, обстановката е позната. Но когато отидеш в болницата, само при мисълта, че си там, сам, без близките ти, прагът на болката става различен.

И най-важното, което трябва да знаят: всяка маточна контракция трябва да бъде през 4-5 минути, да трае не по-малко от 40 секунди, в продължение на 2-3 часа. Тогава вече има ритмична регулярна родова дейност и могат да тръгнат за болницата. Ако спазят това условие, гарантирам, че ще дойдат с 4-5 см разкритие и ще родят в следващите няколко часа, а раждането ще се превърне в приятно изживяване.

- Променила ли се е ролята на акушерката през последните години? Като опитна акушерка какви уроци предавате на младите?

- Като акушерки, ние трябва да осигурим достатъчен комфорт и спокойствие на пациентката и в същото време да се погрижим за протичането на едно нормално раждане.

Акушерките извършват първите медицински дейности около самото раждане, подкрепят майката, те поемат новороденото бебе в ръцете си, което е огромна отговорност.

Всяко раждане е предизвикателство, колкото и да си подготвен и да си опитен, винаги може да има изненада.

Емоционално най-много ме „хваща за гърлото”, колкото и рядко да се случва, когато някоя майка е решила да се откаже от детето си. Обикновено след като поговорим с нея, майчинското чувство проговаря и тя променя намерението си.

Във всяко раждане има красота. Ние, също като лекарите, помним по-тежките и  сложни случаи, те оставят отпечатък, но за щастие, те са малко.

Най-важна е усмивката и спокойствието, с които подхождаме към жените, на които им предстои да дадат нов живот.