Новини

Д-р Николай Игнатов - за приликите с Доктор Хаус на екрана и в живота

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
21 окт 2015

В МБАЛ „Дева Мария“ заработи Звено за диагностициране и лечение на пациенти с неизяснена диагноза

Интервю на Мариян Иванов

Излъчено по Радио Бургас

 

Сигурно мнозина от вас са се възхищавали на сериала Доктор Хаус и уменията на лекарите там да откриват странни заболявания. Диагностицирането безспорно, обаче е сред проблемите на българската медицина. Не са единични случаите, при които пациентът се лекува за едно, а се отказва болен от съвсем друго.

Подобно на Доктор Хаус звено заработи безплатно за гражданите в бургаската многопрофилна болница за активно лечение - „Дева Мария“. Ръководител на Звеното за диагностициране и лечение на пациенти с неизяснена диагноза е началника на отделението по анестезиология и интензивно лечение в болницата д-р Николай Игнатов. За приликите с Доктор Хаус на екрана и в живота, разговаряме с него.

„Това не е точно така, защото там нещата са доста хиперболизирани, там художественият елемент е много силно изразен. В реалния живот нещата не са такива. За невъораженото око и слух може да се приеме, че това ще бъде целта. Истината е, че в хаоса от здравеопазване много хора преди да намерят лечение, което е крайната цел, се търси точната диагноза. Нерядко попадаме на такива случаи, които за съжаление неуспешно са лекувани от несъществуващо заболяване. В края на краищата изходът за тях не е добър. Със сигурност имаше нужда от това нещо. От тази инициатива.“

Казахте не са редки такива случаи, предполагам сте имали такива във вашата практика, които да посочите като пример. Последният, за който аз се сещам е за детето на една моя позната, за което не можеха да уточнят от какво точно е болна, а всъщност се оказа накрая, че е лаймска болест.

„Това конкретно заболяване наистина се диагностицира много трудно. Заради това, че е доста рядко, насочеността на колегите е по-слабо изразена. Скоро имахме случай с една млада жена, която в опити за лечение на сърдечно заболяване – перикардит, обща отпадналост и неразположение, след един относително стациониран период, попада на операция и по време на подготовката се открива един значителен перикарден излив, който няма как да се обоснове с нейната физическа активност, с приличните й изследвания, да не кажа добри. Всъщност се оказа, че това нейно страдание се дължи на една хронична ангина, като нито тя е насочила към това лекарите до момента, нито пък те са имали такива подозрения. Всъщност тя вече е насочена към съответния специалист, премахнати й бяха сливиците, след което и другите доста по-страшни симптоми бяха туширани. Това е един малък пример“

Сега се сещам, че и при мен имаше подобен случай. Мен ме лекуваха за интеркостална невралгия, а се оказа, че съм прекарал белодробна емболия и имам пневмония.

„Това също е много интересно. Интеркосталната невралгия е много любима диагноза на много колеги, когато става въпрос за млад и активен човек. Но ето, както и във вашия случай това не е точно така.“

А на какво се дължи поставянето на грешни диагнози според вас? Едното обяснение, което аз си давам е това, че българинът като цяло много обича да се самолекува и сам да си поставя диагнози. Преди това е било на бабешкия принцип, а сега вече е чрез интернет – там всичко е написано.

„Да, да, това е вярно. Опитите за самолечение са съвсем друга тема. Те са изключително вредни, но за съжаление и това се случва. На какво се дължат грешните диагнози?! Дължат се на много неща, включително и на лекарска некомпетентност.“

В самото звено вие събирате доста широк спектър от специалисти. На какъв принцип ще работи?

„На първо място ще бъде лесно и достъпно. Няма на база оплаквания да бъдат насочвани от регистратура към невролог, към вътрешни болести и т.н. Трябва да дойдат при нас и да оставят събраната до момента документация. Заедно с това болния ще остави и своите координати. След това ще извикаме в удобно за него и за нас време и ще осъществим среща с него, за да започнем с диагностицирането. Ще му обясним какво му предстои от този момент натам“.

В звеното влизат още хирург, невролог, кардиолог, уролог, ортопед, съдов хирург, педиатър, акушер-гинеколог, специалист по образна диагностика, както и такъв в клинична лаборатория и микробиолог. Единственото, което пациентите трябва да направят, ако искат да бъдат прегледани е те да се запишат в МБАЛ „Дева Мария“. Разбира се да имат и подготвена цялата си медицинска документация до този момент от това, което са преживели като перипетии.