Епилепсията- какво (не) знаем за нея?
И през март в медицински център „Света София“ и в университетска болница „Дева Мария“ продължават безплатните неврологични прегледи
За епилепсията разговаряме с невролога д-р Бисер Бонев от Клиниката по неврология в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Д-р Бисер Бонев е специалист невролог от Пловдив с над 15 години опит. Диагностицира и лекува пациенти със заболявания на централната, периферната и вегетативната нервна система. Има допълнителни квалификации по Клинична електромиография; Клинична електроцефалография; Евокирани потенциали.
- Д-р Бонев, какво е епилепсия и как да я познаем?
- Дефиницията за епилепсия, дадена от Световната лига за борба с епилепсията и Международното бюро за епилепсия, е следната: “мозъчно разстройство, характеризиращо се с трайно предразположение за генериране на епилептични пристъпи с невро-биологични, когнитивни, психологични и социални последствия от това състояние”. Епилептичните пристъпи са епизоди на временно, количествено или качествено нарушение на съзнанието с двигателни, сетивни, автономни и други прояви. Епилепсията е световен медико-социален проблем. Около 50 млн. души в света страдат от болестта. Тя е най-честото хронично неврологично заболяване – засяга 5-10 на 1000 души. В България страдат около 70 000 души. Около 50% от епилепсиите започват до 10-годишна възраст, а общо 75% – до 20 г. Пикът на проява на болестта е най-голям от 0 до 4 години и след 65-годишна възраст.
- Как се поставя диагнозата?
- За поставянето на диагноза “епилепсия” е необходимо наличие на поне два непровокирани пристъпа.
- Какво значи “непровокирани пристъпи”?
- Пристъпите, които възникват при остри увреждания на мозъчните структури или при метаболитни нарушения, каквито например са при ниско ниво на кръвната захар и други, не са пристъпи на епилепсия, т.е. те са провокирани пристъпи. Относно непровокираните, се има предвид следното - първият епилептичен припадък може да насочи клиничното мислене в посока “епилепсия”, ако се намират белези на увреда на мозъчната кора или т.нар. епилептиформени разряди в електроенцефалографското изследване.
ЕЕГ е основен метод при изследване на болни с това заболяване, чрез който се доказват някои типични белези за определен вид епилепсия и се проследява ефектът от провежданото лечение. В диагностиката се прилага и невроизобразяващо изследване-компютърна томография на главов мозък или ядрено-магнитен резонанс на глава, както и контрол на серумните нива на използваните антиепилептични медикаменти
- Разбираме, че основните клинични изяви на епилепсията са епилептичните пристъпи. Разкажете повече за тях.
- Те са няколко вида: фокални - парциални, които биват прости и комплексни. Простите парциални пристъпи са без загуба на съзнание, при тях епилептогенното огнище е разположено в първичните кортикални полета. Клинично се изявяват с двигателни пристъпи. Те обаче могат да еволюират в комплексни парциални или генерализирани пристъпи.
Комплексните парциални пристъпи протичат с нарушение на съзнанието, настъпващо внезапно или постепенно, с продължителност от 30 секунди до 3 минути. Това състояние е съчетано с т.нар. автоматизми - дъвкане, мляскане, търкане, опипване, търсене и др. Наблюдава се и времево-пространствена дезориентация след пристъпа, по-бързо или по-бавно възстановяване на съзнанието. Комплексните парциални пристъпи могат да прогресират в генерализиран припадък поради разпространение на възбудата
- А генерализираните как се проявяват?
- Генерализираните пристъпи имат клинични и електрофизиологични прояви, показващи едновременно засягане на кората на двете мозъчни хемисфери. Те биват няколко подтипа:
Тонично-клонични - започват с внезапна загуба на съзнанието в началото на пристъпа, по-късно се развива т.нар. тонична фаза с продължителност 15-20 секунди. Налице е тоничен гърч на мускулите на тялото и крайниците - изпъване на тялото, изместване на главата назад, спиране на дишането. През този стадий се случва прехапване на езика и изпускане на тазовите резервоари. Характеризира се с постепенно възстановяване на дишането и съзнанието. Наблюдава се липса на спомен от припадъка, дезориентация, обърканост и сънливост
Генерализирани миоклонични пристъпи - внезапни мускулни контракции със засягане на крайници и тялото. Те могат да се проявят с внезапна загуба на мускулния тонус.
Генерализирани тонични пристъпи - обикновено са нощни. Характеризират се с тоничен гърч на мускулатурата, водещ до изпъване на главата и краката и свиване на ръцете.
- В какво се изразява лечението?
- Целта на лечението е овладяване на пристъпите, премахване на психичните и психологичните прояви и ресоциализация на болните. То е комплексно - включва фармако- и психотерапия, хигиенно-диетичен режим, хирургично лечение и др. Изборът на антиепилептичен медикамент се базира на няколко принципа - да е най-подходящ за вида на пристъпа, да е най-малко токсичният и най-малко потискащият когнитивните функции на пациента.
На практика лечението се започва с монотерапия, т.е. с един медикамент, с постепенно покачване на дозата до контрол на припадъците. При липса на успех от лечението поради изява на странични действия или непоносимост или пък неповлияване на пристъпите се добавя друг подходящ медикамент, като постепенно се извежда първият употребяван. Необходимост от политерапия, т.е. повече от един медикамент, се налага при неповлияващи се болни от монотерапия с два антиепилептични медикамента.
И през март в медицински център „Света София“ и в университетска болница „Дева Мария“ продължават безплатните неврологични прегледи. Час се запазва на: 056 89 62 62 за университетска болница „Дева Мария“ и 056 845083 за медицински център „Света София“