Новини

Д-р Бисер Бонев, невролог: Нарушената координация на движенията е заради увреждане на мозъка

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
06 дек 2022

- Д-р Бонев, какво състояние е атаксията?

 - Най-общо казано, атаксията е нарушение на координацията на движенията. По принцип човек координира движенията си в резултат на съвместната функция на много структури от периферната и централната нервна система. Увреждането на всяка от тях води до нарушение на координацията, т.е. атаксия. По-скоро атаксията е симптом, който се наблюдава при редица нарушения на нервната система. Така например при увреждане на малкия мозък говорим за вермисен синдром. Характеризира се с т.нар. статична и локомоторна атаксия и се изразява в намален мускулен тонус, нарушени очни движения, тремор на тялото и главата. Статичната е нарушено равновесие на тялото и позата - болният трудно стои прав, залита напред-назад и може дори да падне. Лекомоторната атаксия е промяна в походката - болният залита с неравномерни крачки в неопределена посока. Атаксията е по-силно изразена при необичайни и резки движения. В тежките случаи пациентът не може да стане от леглото без чужда помощ. Този синдром на увреждане се наблюдава при тумори, възпалителни процеси на малкия мозък и др. Друг синдром, касаещ малкия мозък, е т.нар. неоцеребеларен синдром. При него се наблюдава и т.нар. динамична атаксия, която се развива поради неправилната преценка за скоростта, дистанцията и силата на движенията. И една от проявите й е недостигане на определената цел, например при опит на пациента да достигне с показалеца на едната си ръка върха на носа - той не успява. Може да се наблюдава намален мускулен тонус, също така нарушение на почерка и говора. Този синдром се наблюдава при мозъчни тумори, остри интоксикации с алкохол, хронични интоксикации с олово, живак, талий, вирусни енцефалити и др.

А какво се случва, ако е увреден вестибуларният апарат?

- При увреждане на вестибуларния анализатор се проявяват два синдрома - вестибуларен, който от своя страна се дели на централен и периферен. Периферният се проявява с атаксия, световъртеж, гадене, повръщане, изпотяване и нарушени очни движения. Среща се при възпаление на вътрешното ухо, след прием на медикаменти с токсичен ефект върху слуховия анализатор, при тумори на слуховия нерв и др. Централният вестибуларен синдром се характеризира с двустранна атаксия, нарушени очни движения, чувство на замаяност, обикновено липсва гадене и повръщане. Среща се при множествена склероза, тумори в областта на мозъчния ствол, токсични въздействия от алкохол, опиати и др. При увреждане и на периферните нерви заболяването вече се нарича периферно-нервна атаксия. Болният залита със затворени очи, ходи на широка основа, силно удря стъпалата в пода, за да добие по-добра чувствителност. Той е със сериозно нарушена дълбока сетивност, мускулна слабост в отделни мускулни групи и др. Среща се при алкохолна и диабетна полиневропатия и при остри възпалителни автоимунни невропатии.

- В началото на нашия разговор споменахте, че атаксията може да е симптом при увреждане на всяка структура от нервната система. Може ли това да е главният мозък?

- При т.нар. фронтална атаксия означава, че е засегнат челен дял от главния мозък - походката е несигурна с бавни крачки и с провличане на краката. В тежките случаи болният не може да става от легнало положение, не може да се обръща в леглото и му е необходима чужда помощ. Липсват симптоми за увреждане на малък мозък, но затова пък се наблюдават прояви на деменция. Това обикновено се случва при болест на Алцхаймер, тумори на челен мозъчен дял и др. Атаксия може да се наблюдава и при някои наследствени заболявания, известни под името церебеларни дегенеративни атаксии. Това са нервно-дегенеративни заболявания, които се характеризират с нарушение на функцията на малкия мозък, а в някои случаи съчетани и с други неврологични прояви.