
Три операции на ръка в три последователни години. Точно толкова е времето, което 72-годишната Златка от сливенското с. Тича губи, търсейки решение за своята тромбозирала по неясни причини ръка, преди да намери лечение в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас.
Историята започва през 2019 г. „Беше април, когато получих изтръпване без определена причина. Тръпне ми ръката, тръпнат ми пръстите... а аз не обърнах много внимание. Когато симптомите започнаха да ме притесняват, го споделих с личния си лекар, който от своя страна ме изпрати на невролог, за да провери дали изтръпването е на нервна почва.“ започва своя разказ Златка.
Неврологът не открива проблем. Малко по малко пръстите започват да побеляват, а пулсът да намалява. Когато ръката започва да потъмнява, Златка е насочена към съдов хирург. Открива го в най-близкия окръжен град- Сливен. „Съдовият хирург още тогава каза, че ако съм била закъсняла, е можело да ми ампутират ръката. Това ме ужаси.“ Желанието на пациентката е да бъде оперирана възможно най-бързо, тъй като не смята, че ще издържи психически чакане, търсене или пътуване до друг град. „Операцията мина, ходих редовно на последващи прегледи, спазвах препоръките, взимах изписаните лекарства, но през 2020 г. се появиха същите признаци и се наложи втора операция. Тогава приех, че има нещо недовършено от първата операция, но когато през 2021 г. симптомите се върнаха и се наложи трета, психически се сринах. Може би е грешка, че три пъти ходих при един и същ лекар, която поправих чак на четвъртия път, в който получих симптомите.“ Така се озовава в университетска болница „Дева Мария“ при съдовия хирург д-р Галин Желев, а след това и при инвазивните кардиолози- д-р Мариана Контева и д-р Исмед Мехмедов.
„Златка дойде при нас с изчерпан потенциал на оперативната намеса, тъй като мястото на предходните достъпи бе образувано страстване тип келоид. Тя бе с напълно запушена, тромбозирала по неясни причини, артерия на ръката, претърпяла вече три операции. След консултация със съдовите хирурзи, решихме да направим обща процедура с имплантиране на специален инфузионен катетър- MacNamara и тъканен плазминогенен активатор актилизе. Този катетър стоя 48 часа в ръката, а след това мястото на травматичното запушване бе третирано със специален балон. В момента можем да кажем категорично, че ръката е спасена, а до върха на пръстите има циркулация на кръв. Златка изключително емоционално преживя целия този период, защото се е намъчила с годините, страхувайки се да не загуби ръката си. Нека не забравяме, че загубата на крайник се усеща най-тежко, а когато става въпрос за водеща ръка, както е в случая, е и силно инвалидизиращо. Надявам се никога повече да не се налага да преминава през такива емоции.“ разказва лекуващият лекар д-р Мариана Контева.
Златка благодари от сърце на екипите на Сектора по инвазивна кардиология и Клиниката по съдова хирургия, където освен лечение, е намерила надежда и подкрепа в един от най-тежките периоди в живота ѝ.