Новини

Д-р Едуард Мекенян: Сърдечната аритмия обикновено е израз на фиброза

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
29 окт 2019

- Д-р Мекенян, в какво се изразява състоянието сърдечна фиброза? 

- Да започнем с това, че фиброза, както и сърдечна фиброза, е много общо понятие, което не е научен термин. Обикновено се използва за улеснение, като обобщава много синдроми, които се случват в сърцето в някакъв момент.

Първото най-важно нещо, което трябва да се знае, е, че във всяко сърце има фиброобразуване, което е съвсем нормално. Между клетките има едно пространство, което се нарича екстрациоларен матрикс, в което пространство има сърдечни фибропласти.

И те отговарят за нормалното съществуване на това пространство. Фибропластите отговарят за образуването на колагенови фибри, на еластинови фибри и редица други продукти, които участват в нормалното функциониране на сърцето.

Т.е. сърцето е съвкупност не само от мускулни влакна, но и от различни видове клетки, едни от които са фибропластите. Тази съвкупност осигурява структурната цялост на този орган. Надявам се да стане ясно на вашия читател. 

- Стана ясно, че е нормално в сърдечния мускул да има и фибропласти, но кога се активират те и какво се случва?

- Както казах, фибропластите участват в нормалната функция на екстрациоларния матрикс, като регулират процесите в него.

Но в някакъв момент започва свръхактивиране на фибропластите и те се трансформират в миофибропласти, които вече са по-патологични клетки. Трансформацията на фибропластите в миофибропласти е защитна реакция на организма. Ще опитам да го обясня достъпно. 

Когато загинат мускулни клетки на сърцето (миоцити), възниква процес на възпаление, който е свързан с освобождаването на доста активни вещества, които чрез сложни системи водят до трансформирането на сърдечните фибропласти в по-активни миофибропласти.

Заради своята активност тези миофибропласти водят до натрупване на големи количества съединителна тъкан, и то предимно колаген. Идеята на този процес е да се създаде здрава клетъчна стена в тази област. Защо?

Защото след като има клетъчна смърт, т.е. загуба на мускулни клетки, то тогава това място става по-слабо. А нормалната защитна реакция на организма е да заздрави онова място, което е изтъняло, отслабнало.

В тази връзка искам да кажа, че един от недостатъците на човешкия организъм е, че мускулните клетки на сърцето не могат да регенерират. Което означава, че не могат да се възстановяват, за разлика от  клетките на черния дроб например, които се възстановяват.

По тази причина се създава тъкан предимно от миофибропласти, която съдържа големи количества колаген, който е здрава структура. 

При остро състояние, например при миокарден инфаркт, част от нормалната тъкан загива и миофибропластите в самото начало се активират, за да създадат голямо количество колаген. Този колаген играе ролята на стена, която да предпази от разрушаване, от спукване на камерата.

Т.е. правилно сте разбрали, че в самото начало фиброобразуването има много добра защитна функция. Лошото обаче е, че тази тъкан няма характеристиките на миоцита, на мускулната тъкан, т.е. тя не може да се съкращава и да се отпуска, тя стои като стена.

- Да поговорим за негативната страна на фиброобразуването...

- Фиброзната тъкан постепенно води до загуба на функцията на част от клетъчната стена. Тя постепенно започва да се отпуска, защото другите здрави клетки, миоцитите, се опитват да насмогнат, т.е. да поемат функциите на тази част от сърцето, която не работи.

Затова тези миоцити се пренапрягат и се стига до постепенно отпускане на сърцето. Това е най-общо казано ролята на сърдечните фибропласти. Затова още в началото изтъкнах, че сърдечната фиброза е много общ термин.

Студената или горещата храна е по-полезна за здравето?

Аз посочих само най-честите състояния, при които се случва фиброобразуване - инфаркти, исхемична болест на сърцето. Но това е само една част от всички състояния, които могат да провокират фиброобразуване. 

То се случва и при миокардит, при колагенози, изобщо има огромен и широк спектър от заболявания, които могат да доведат до увреждане на мускула и до фиброобразуване.

Дори дългогодишната артериална хипертония, както и честите, но късно открити клапни нарушения могат да доведат до пренапрягане на мускула и до натрупване на фибрози.  Като при различните състояния фиброза може да се натрупа не само на определени места, а и по целия сърдечен мускул. 

Най-важното, което трябва да се знае, е, че при фиброобразуване се нарушава основната функция на сърцето: съкращението и отпускането на първо място.

А също така се нарушава електропроводимостта на този орган, т.е. електрическият импулс иска да премине през нормална тъкан, която е удобна за него, но при наличието на фиброза се нарушава електропроводимостта на сърцето.

- Как се проявява това нарушение на основната функция на сърцето при фиброза? 

- Вижте, крайният етап от развитието на фиброзата е сърдечната недостатъчност, което също е общ термин, но е тема на друг разговор.

Само ще кажа, че е много тежко състояние както за пациента, така и за неговите близки. Но да се върнем на въпроса. Тъй като постепенното развитие на фиброобразуване води до сърдечна недостатъчност, означава, че проявите на сърдечната фиброза са основни и за сърдечната недостатъчност.

Електрическите нарушения в сърцето се проявяват или с екстрасистоли, или с надкамерни, или камерни систоли, или с други проводни нарушения, някои по-сериозни.

Т.е. нарушаване на електрическата работа на сърцето също може да се приеме за признак на сърдечната фиброза. Както и сърдечната аритмия. Тя, между другото, обикновено е израз на фиброза. 

- Как се диагностицира заболяването?

- Диагностиката е много трудна. Дори и опитни кардиолози трудно могат да преценят дали пациентът има или няма фиброза само на основата на кардиограма.

Да, наличието на дългогодишна исхемична болест, преживени 2-3 инфаркта предполагат, че вероятно има изразена фиброза. Доста добър и показателен диагностичен метод е ехокардиографията, защото той показва нарушения в помпената функция, както и в самата структура на миокарда.

Има доста нови методи в самата ехография, което позволява да се прецени дали има фиброза, или няма. Най-точният метод си остава биопсията на сърце, но той е агресивен.

Веднага бързам да кажа, че рутинно почти не се прилага, можем да си позволим да изпратим пациент за биопсия само ако го предлагаме за трансплантация. Затова е по-добре да споменем ядреномагнитният резонанс като много точен, но, за съжаление, скъп диагностичен метод. Затова и не се прави рутинно.

- В какво се изразява лечението на сърдечната фиброза?

- Лечението е стандартно и повечето добри специалисти го прилагат. Основното в него е да се блокират процесите, които водят до фиброобразуване.

Лечението, най-общо казано, намалява и доста забавя фиброобразуването във времето. Това се случва с помощта на подходящите лекарства - АС-инхибитори и други препарати. 

- А какво трябва да е поведението на болния? 

- Поведението на болния трябва да се изразява в първичната профилактика. Иначе, като стане белята, иска, не иска, отива на лекар.

Изкарал е инфаркт, отива на годишния си преглед, в това отношение всичко е ясно. Проблемът е в първичната профилактика. Всеки сравнително млад човек, да речем 40-годишен, трябва да следи и да контролира рисковите фактори. И каквото може, да отстрани от тези рискови фактори.

Поне веднъж годишно преглед при добър специалист, който може да направи профилактичните изследвания. Това е.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: Zdrave.to