Новини

Д-р Мариана Контева: Не можем да оправдаваме високото си кръвно с възрастта

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
27 сеп 2019

Има червени лампи за сърдечно-съдови проблеми, които светят и при млади пациенти, нужно е само да ги  видят, споделя началникът на Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ „Дева Мария“

Д-р Контева, на 29 септември се отбелязва Световният ден на сърцето. Кое е Вашето послание към бургазлии?

Да се грижат за сърцето си. Отговорността за сърцето на пациента не е само на лекаря. Обръщам се към всички хора над 30 години, които са с наследствена обремененост, с рискови фактори за сърдечно-съдови усложнения, с висок холестерол, с високо кръвно, с метаболитен синдром, с диабет във всичките му форми да посещават кардиолог всяка година. За съжаление ние виждаме само върха на айсберга на болестта.  При нас идват пациенти или с вече реализиращ се инфаркт или инсулт, или с тежка сърдечна недостатъчност, при която вече трудно можем да помогнем. Пациентът трябва да знае, че една зле контролирана тежка хипертония, може сама да доведе до сърдечна недостатъчност, а след като тя вече е реалност, пътищата са много малко.

Тази година Дружеството на кардиолозите в България обърна сериозно внимание на проблема „сърдечна недостатъчност“. Бе организирана и национална кампания, в която вие участвате заедно с Ваши колеги от водещите болници в страната. Какво представлява това състояние и какво трябва да знаят хората за него?

Обикновено сърдечната недостатъчност се проявява с лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, подуване на крайниците, белодробен или системен застой, които се дължат на невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв и/или приема кръв, за да задоволи метаболитните потребности на тъканите. Всяко състояние, свързано с патология на сърдечно-съдовата система, дори едно умерено повишено кръвно, може да доведе до сърдечна недостатъчност.  В първите ми години в Бургас бях шокирана от пациенти, които с гордост ми казваха, че са преживели пет инфаркта и четири инсулта на крак и не са влизали в болница. Това не е гордост, мили пациенти! Гордост е независимо от това, какво ти се случва, ти да не реализираш сърдечно-съдов инцидент. Всичко, което може да предотврати инфаркта, може да отдалечи сърдечната недостатъчност. Един метаболитен синдром, една талия от 93 см при мъжете вече е самостоятелен фактор за сърдечно-съдови инциденти. Има червени лампи за сърдечно-съдов риск, които светят при млади хора, само трябва да ги видят. Това могат да бъдат:  висока пикочна киселина, повишена кръвна захар в горните граници на референтните стойности на лабораторията, инсулинова резистентност, млад човек, който не може да отслабне въпреки усилията и диетата. Това е отключена врата към сърдечно-съдовите усложнения.

Това, че някой е преживял лек инфаркт или инсулт и вече е добре, не е повод за гордост?

За съжаление това вече е включена червена лампа. Вече е късно. Медиите непрекъснато се опитват да убедят пациента за важното време за спасяване на инсулта. Неслучайно има времеви прозорец от 2 до 4 часа. Същото е за сърцето. Може да не са 2 до 4 часа, но неваскуларизираният инфаркт е смърт на сърдечни клетки. Всеки инфаркт, който не е уточнен инвазивно, дали съдът работи, или не, който не е отворен по различните методи за реваскуларизация, е некроза.  Всяка неработеща структура на сърцето е некроза.

 

Кардиолозите бият тревога, че сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака, но силно подценявана.

Има една много интересна графика, която показват на конгресите на кардиолозите. Прилича на гъсеница с малка главичка и много дебел край. Малките кръгчета по тялото на гъсеницата са различните болести, от които смъртността е в проценти по-голяма или по-малка. Най-малката точица са изключително редки, вродени състояния, които са едно на милион. Най-големият край на гъсеницата е смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Независимо, че ние работим хай тек медицина, високоспециализирана, на европейско ниво, с нови методи на лечение, не успяваме да намалим този дебел край на гъсеницата и да го вкараме някъде в средата, т.е. да намалим смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Това е така, защото независимо, че лекуваме спешните инфаркти все по-добре и смъртността от тях намалява, ние неглижираме сериозни сърдечни заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност. Например хипертонията – много сериозен проблем е да убедим пациента, че „нормално за възрастта“ кръвно 160 на 100 няма. Много трудно е да убедим пациента, че 30 килограма отгоре върху неговите не са „наследствено предразположение“.  Много е трудно да убедим пациента, че умората му може да се дължи на проблеми със сърцето, които не са разпознати.  Призивът ми е – посещавайте често кардиолог, който е готов да поеме всички сериозни и несериозни оплаквания, за да предотврати сърдечната недостатъчност.  Най-страшното е, че една терминална сърдечна недостатъчност в световен мащаб е изключително трудна за менажиране.

Звучи твърде тежко. Няма ли надежда за тези болни?

Има надежда и тя е в уменията и знанията на екипа. Нашият екип в болницата е с нестихващите амбиции  да предотврати достигането до сърдечна недостатъчност.  Единственото, за което моля, е волята на пациента да изпълнява заръките на лекаря и да идва често на контролни прегледи. То е същото като постоянното спазване на определен режим, бил той хранителен, спортен. Много е трудно да спазваш режим, знам от личен опит. Само че усилията да го спазваш е реалната крачка към успеха. Има и медикаменти, които спомагат за удължаване на живота и подобряване на качеството му при болни от сърдечна недостатъчност, но смисълът е да не допускаме да се стигне до нея.  И пациентът да е част от нашия екип.

 

Това означава ли, че българският пациент е недисциплиниран и не спазва лекарските препоръки?

Не е недисциплиниран. Българският пациент се нагледа и намъчи на много фази в здравеопазването. Болничната медицина се затвори единствено в пътеките по здравна каса, не защото лекарите са лоши, а защото са принудени да работят по този начин. Доболничната помощ се затвори в допустими  и недопустими за касата направления и изследвания. И някъде в този хаос да спазваме хартиените правила на касата, загубихме пациента. Пациентът се умори да търси помощ. Но аз и моят екип сме тук, в Бургас и му предлагаме изцяло помощ, както медицинска, така и психологическа. Готови сме да го убедим, че трябва да си помогне, готови сме да похвалим и поощрим усилията му, аз съм убедена, че когато нещата тръгнат в тази насока, победата е сигурна.

 

Вие сте един от най-известните инвазивни кардиолози, не само в Бургас, а и в страната. Дали всеки пациент може да стигне до Вас?

Достъпът до нас е изключително лесен. Няма недостижими величия. След закриването на „Сити Клиник Бургас“, обществеността на Бургас успя да се пребори да запази екипа, който разработи тази кардиологична и кардиохирургична помощ и я издигна на световно ниво. Моят екип се прехвърли в УМБАЛ „Дева Мария“. Вратите са денонощно отворени, работим 24 часа, работим и по Здравна каса, има денонощно компетентни кардиолози на разположение. Готови сме заедно да преборим недоверието и битката със смъртта, защото ние страдаме изключително много за загубените си битки. За семействата и за пациента загубата е огромна, но не мислете, че лекарят не страда и не помни загубите си.  Мога да обещая на всеки пациент помощ – на всеки, който счита, че е рисков, ако има сърдечна недостатъчност, или препоръка от лекар за някакво по-сериозно изследване или процедура. Болницата постоянно организира програми за безплатни прегледи, предстоят и такива за болни със сърдечна недостатъчност. Така че има няколко начина да се стигне до нас – било с платена консултация, с направление, или чрез програми за безплатни прегледи. Въпросът е да иска.

И за финал в Деня на сърцето – кое прави щастливо Вашето сърце?

Моето сърце е най-щастливо, когато  се прибирам късно вечер и съм убедена, че зад гърба си в болницата съм оставила хора, на които съм успяла да помогна.