Новини

Хормоналните контрацептиви повишават риска от рак на гърдата

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
10 сеп 2019

Ракът на гърдата е едно от най-масовите заболявания по света и у нас, но е напълно лечим, когато се хване навреме. Какво трябва да занем за тази диагноза, можем ли да се предпазим от нея и как, има ли новосто в лечението ѝ отговаря проф. Елена Александрова. Тя е началник отделение по мамология и реконструктивна хирургия в СБАЛ по онкология в София.

На 14 септември за първи път проф д-р Елена Александрова ще гостува на университетска болница „Дева Мария“ и ще извършва прегледи в Бургас. За запазване на час: 056/ 89 62 62.

Важно: През целият септември в УМБАЛ "Дева Мария" ще се извършват и профилактични ехографски изследвания на млечни жлези само срещу 10 лв.

 

 

Ракът на гърдата е сред най-масовите заболявания не само в България. Броят на жените с това страдание по света се увеличава с бързи темпове. По данни на СЗО всяка година само в Европа се откриват над 320 000 нови случаи. В България между 3 500 - 3 600 жени годишно се разболяват от рак на гърдата, като между 1 000 и 1 200 умират. „В света всяка година 14 хил. жени загиват от рак на гърдата, по данни на Американската ракова асоциация. У нас проблемът е, че не се води точна статистика“, казва проф. Александрова, като допълва, че се наблюдава и тенденция за подмладяване на болестта. „Интересното е, че заболяването няма едно лице. То е хетерогенно, многолико, с много висока социална значимост. Ние знаем факторите, които могат да допринесат за неговата проява, но реално причината и днес не е открита“, категорична е лекарката.

Ракът на гърдата представлява злокачествен тумор, който се появява от клетките на самата гърда. При него няма специфична симптоматика. „Първият симптом е появата на уплътнение, бучка в гърдата, но не всяка бучка е рак. Друг симптом може да бъде изтичането на секрет или пък хлътване на зърното. При началните стадии не се усеща и болка. Може да има обаче промяна в контура на гърдата, зачервяване. Понякога се напипат и увеличени лимфни възли под мишницата“, напътства жените лекарката. Съветът й е, ако усетят някаква промяна, жените веднага да потърсят компетентен специалист.

По думите й факторите, които водят до заболяването, са генетична предразположеност, късно раждане, прекомерна употреба на алкохол. Фамилната обремененост е един от най-сериозните. При семейства, в които има няколко жени с рак, се откриват мутации на два гена, които могат да се унаследят. Но това са не повече от 10% от случаите. Друг рисков фактор за развитие на рак на гърдата е работната среда. Ако се използват доказани химически и канцерогенни вещества, йонизиращи лъчения, рискът от развитие на злокачествен тумор се повишава. Хормоналната контрацепция и продължителната употребата на хормонални препарати също покачва риска от развитие на рак на гърдата.

Ракът на гърдата е 100% лечимо заболяване, когато се открие рано, припомня проф. Александрова. По думите й обаче  България няма адекватна политика за борбата с рака на гърдата. В Европа и по света се прави всичко възможно да се обособят центрове за лечение на това заболяване, а у нас се върви в точно обратната посока. Във всички възможни болници, включително общински или пък в общохирургични звена, се третира рак на гърдата. „Често обаче, поради липсата на висококвалифицирани патолози - знаете, че те са под 70 в страната ни, заболяването не се разпознава и при нас идват хора в напреднал стадий“, казва специалистът. Това е и основната причина да не се знае точният брой на засегнатите. Според проф. Александрова, страната ни трябва да се върне към старата система на комуникация – да се изпраща известие в Националния раков регистър, че има пациентка с рак на гърдата. Тогава хората от регистъра акуратно ще могат да съобщят броя на заболелите.

„Има тенденция към леко нарастване на заболеваемостта, но не е драматично. Мен ме притеснява, че се появяват студентки на 26-27 г., нераждали момичета. Това, което преди 20 години е било казуистика, сега е ежедневие. И нашите усилия баха насочени в разговори с членове на парламентарната група да се направи едно сериозно събитие, някакъв форум, на който да се дискутират не успехите ни, защото ние имаме такива, а онова, което не правим като европейците. Да направим една стратегия и за една-две години да променим живота на тези хора. Да направим възможна ранната диагностика, което е най-същественото нещо“, споделя проф. Александрова.

Източник: Clinica.bg

Онколозите са убедени, че за да има ранна диагностика, трябва да има скрининг, а ние нямаме скринингова програма. „Преглеждат се целево групи, които не са застрашени, както в случая с учителките. Хубаво е да ги проверяват и тях, но по професионален белег не се правят таргетни групи. Има хора, които задължително трябва два пъти в годината да се прегледат. Има и други, които трябва да го правят веднъж годишно. Затова препоръчвам всяка жена да се консултира със специалист и то не в поликлинични условия. Когато говорим за рак на гърдата, това е специален клон от женската патология и затова апелирам жените да търсят специалисти, за да знаят, че прегледът им не е формален, а е стойностен и им дава реалното положение на нещата“, категорична е лекарката.

„Най-добрата терапия е истината – такава, каквато е. Тогава жените правят екип с лекаря и диагнозата не се приема толкова стресиращо. След един кратък разговор от 10 минути, жената разбира, че не е обречена, че заболяването е лечимо, че има шансове да бъде излекувана. Аз досега никога не съм имала такива драматични състояния дори при жени, които имат психични заболявания. Те разбират, просто трябва да им се обясни. Не трябва да се подценява интелигентността на жената“, вярва онкохирургът.