Новини

Онкологът д-р Майя Милева: Дълг на лекаря е да вдъхва вяра и спокойствие на пациента

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
06 юни 2019

Началникът на отделението по медицинска онкология към университетска болница „Дева Мария“ д-р Майя Милева бе отличена със Специалната награда на пациентите с онкологични заболявания по време на Националните медицински награди, проведени през май.


Да получиш признанието на пациентите е вероятно най-голямата награда за всеки лекар. Какви са емоциите след като преди месец взехте тази толкова специална награда в Националните медицински награди?
Почти месец мина откакто станах призьор на Националните медицински награди и вече емоциите са малко по-улегнали, а равносметките- направени.  Благодаря за високото признание на пациентските организации, които ме номинираха, благодаря и на ръководството на университетска болница „Дева Мария“, което ми дава широко поле за развитие в моето отделение- и в терапевтичната част, и по отношение на пациентите. Специалната награда на пациентите ми дава знак, че вървя в правилна посока и трудът ми е оценен от най-важните- тези, към които е насочен.

Има ли специфика работата с онкоболни?
Самата лекарска професия има специфика. Това не е професия, която я упражняваш в работното си време, а стане ли 17 ч. забравяш за нея. Лекарите живеем със случаите си, познаваме пациентите, мислим за тях дори и в личното си време. А когато тези пациенти са с онкологични заболявания, нещата стават още по-специфични. Казвала съм го многократно, ще го кажа отново- терапията си е терапия, дали ще я правиш в Бургас, в София или в Истанбул, протоколите са едни и същи. При нас има и бонус, че можем да работим по протоколи, които са иновативни за България- университетска болница „Дева Мария“ е една от едва 11-те болници в България, които имат тази възможност. Но да оставим терапията. Не е тайна, че профилът на пациентите с онко-заболявания е много специфичен и лекарите трябва да се съобразяваме с това. Болните и техните семейства преминават през много вътрешни терзания, борят се с много негативни емоции като отчаяние, обезверяване, понякога апатия, понякога агресия към околния свят и е много важно лекарят да им даде вярата, която им липсва. В национален мащаб оплакванията на пациентите са основно заради отношението, заради това, че в даден момент са се почувствали унизени и безпомощни. В нашето отделение следим това да не се случва. Радвам се, че сме успели да създадем място, в което хората да се чувстват спокойни, да усещат сигурност и да имат доверие на екипа.


Какви са плановете Ви за отделението?
Предпочитам да говоря след като направя нещо, а не преди това, затова идеите, които имам, няма да ги споделям преди да са станали факт. Опитваме се да подобряваме услугите, които предоставяме и с радост посрещаме всяка препоръка в тази посока. Смея да твърдя, че отделението е на много високо ниво и като протоколи, по които работи, и като екип, и като чисто битови условия, и като комуникация между персонала и пациентите.  Остава да изчистим дребни детайли и да мислим в посока надграждане.


Какво е Вашето послание към пациентите?
Да не забравят, че не са сами- нито по време на терапията си, нито след това. Да не забравят, че болестта не е личен провал. Да не забравят, че сме 2019 г. и ракът е лечим. Да не забравят, че диагнозата не е краят, а е началото. И ако имат някакви въпроси- да не забравят, че в нашето отделение сме винаги насреща.