Новини

Доц. д-р Таньо Сечанов: Всеки възел на щитовидната жлеза може да се изроди в злокачествен

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
18 апр 2019
Интервю за www.zdrave.to

- Доц. д-р Сечанов, наричат ви “златното острие” на ендокринната хирургия. Това високо признание от колеги и пациенти по определен повод ли е? Трябва ли хирургът да е орисан с дарба, за да постигне такъв висок професионализъм в работата си?

- Това е признание, предимно от пациенти по-повод хилядите извършени от мен операции. Разбира се, не само пациентите, но и колегите, които съм обучавал през годините, са били изключително повлияни от успешното лечение на пациентите. Високата успеваемост при оперативното и следоперативното лечение е високата оценка на пациентите, който през годините се радват на добро здраве и дълъг живот. Хирургията е дарба, но в много по-голям процент денонощен и упорит труд, любов и отдаденост на професията.

- Коя е най-високата летва, която сте “прескачали”, по ваша преценка?

- Предизвикателствата са ежедневно пред мен с всяка извършена операция. Летвата се вдига всеки ден все по-нагоре и по-високо. Човек се учи и се развива, докато е жив. Във всеки свой пациент намирам различна индивидуалност, специфичност и предизвикателство да давам най-доброто от себе си.

Само по себе си лечението на туморите на ендокринните жлези е най-голямото предизвикателство при успешното им отстраняване и с последващо лечение.

- Кои тумори на тези жлези са най-срещани в практиката ви?

- Най-често срещани са туморите на щитовидната жлеза. Според тяхното разпространение това са папиларният тиреоиден карцином, последван от фоликуларния тумор. По-рядко срещани са недиференциран (анапластичен) карцином и медуларен С-клетъчен карцином. Освен това има и други карциноми, които са по-рядко срещани - тези на паращитовидните и на надбъбречните жлези.

 

Доц. д-р Таньо Сечанов

- Отчитате голям скок в заболеваемостта от ендокринни тумори. Кои фактори определят тази тревожна статистика?

- В последните години се отчита завишена заболеваемост от тумори на щитовидната жлеза. Както и при всички малигнени тумори и тук етиологията на заболяването не е напълно изяснена

Безспорен обаче е фактът, че наличието на предшестваща струма, радиационни облъчвания, някои възпалителни процеси са по-честите причини за възникване на тереоиден карцином. От друга страна, йоддефицитни състояния, хормонални нарушения и някои генетични фактори, както и повишен радиационен фон и стресови състояния са предпоставка за туморна дегенерация.

За съжаление, през последните години се отчита повишена заболеваемост при млади хора в трудоспособна възраст и нераждали жени. Отчита се и повишаване на случаите на тиреоиден карцином. Затова препоръчвам младите хора - не само жените, но и мъжете да провеждат профилактични прегледи и да не омаловажават налични симптоми, говорещи за заболяване на щитовидната жлеза.

- Каква е ролята на наследствения риск и каква - на факторите от околната среда?

- Искам да обърна внимание, че наследствеността при заболяване на ендокринните жлези е застъпена в по-малка степен като цяло, отколкото факторите на външната среда и нивото на стрес, на което сме подложени ежедневно в начина си на живот и на работа.

- Напоследък много се коментират ксеноестрогените и пагубното им влияние върху ендокринната система. Какво е вашето мнение по този проблем?

- Ксеноестрогените се наричат още и “ендокринни нарушители”. Това са многобройни, естествено съществуващи и синтетични субстанции, притежаващи свойствата да се свързват с рецепторите в клетката и да предизвикват понякога ненормален отговор, като изместват нормалните хормони от нея. Това довежда до увреждане на клетките, грешки в ДНК и развитие на туморен растеж. Правят се редица проучвания в тази област, макар и не напълно достоверни, че някои заболявания при жените като рак на гърдата или на репродуктивните органи, поликистозата, ендометриозата и др., а при мъжете - рак на тестисите, заболяване на простатата, аномалии в сперматогенезата се дължат на ксеноестрогените (андрогените). Ксеноестрогените са навсякъде в нашето ежедневие: в растенията - фитоестрогени, синтетичните продукти на промишлеността, поликарбонатите, козметичните средства, промишленото отглеждане на животни, пестициди.

- Имат ли ранни, специфични симптоми туморите на ендокринните жлези?

- За съжаление, туморите на ендокринните жлези, нямат ранни специфични признаци, по които да могат да се диагностицират своевременно. Затова се препоръчва провеждането на ежегодни профилактични прегледи - именно за ранното откриване и съответно - по-успешно лечение.

Всеки вид тумор в началото е с минимални размери, с по-бързо или по-бавно нарастване, като при този проблем се проявяват и различни симптоми. Едни, свързани с локалното нарастване обема на тумора, и други, свързани с функционалното състояние и съответното производство на хормони. Така например при папиларния тиреоиден карцином е възможно туморът в щитовидната жлеза да е с минимални размери от 0,1 до 1 см, а да има шийни лимфни метастази от порядъка на 2, 3 и повече сантиметра. При тази ситуация много често се бърка с шийна лимфаденопатия от друго естество и се забавя процесът на лечение.

- Наричат ендокринните тумори малки, но опасни и имитиращи други заболявания. Кой от туморите на ендокринната система е най-агресивен?

- Най-агресивен е ниско диференцирания (анапластичен) карцином на щитовидната жлеза и адренокортикалният карцином на надбъбречните жлези. Това се дължи на бързото развитие на процеса и невъзможността да се вземат съответните терапевтични мерки за лечение.

- С кои тумори съвременната медицина се справя днес най-успешно и при кои очаквате все още науката да направи пробив?

- Най-успешно днес се лекуват диференцираните тумори на щитовидната жлеза (папиларен и фуликулиарен вариант). При тях е изграден строен терапевтичен протокол, съобразен със съвременния стандарт. Разбира се, колкото по-рано се започне съответното лечение, било оперативно или лъчево при начален стадий при туморно развитие, толкова по-добър ще бъде ефектът от него и съответно ще имаме по-добра преживяемост.

Напоследък се работи много по терапевтичното поведение при медуларния тиреоиден карценом, един рядък тумор, но протичащ доста агресивно.

- Какво е правилното поведение на пациент, на който са открили възел в щитовидна жлеза?

- В едни случай на рутинни профилактични прегледи се установяват възли на щитовидната жлеза, а в други - човек сам си напипва или вижда подутина в шийната област. И в двата случая се провежда ехографско изследване на щитовидната жлеза и шийната област и описаните изменения се документират, като след това пациентът се насочва към ендокринолог за допълнителни изследвания. Ако възловите образувания са с размери до 1-1,5 см, е желателно да се направи тънкоиглена аспирационна биобсия (ТАБ), за да се установи наличие или липса на туморни клетки. Естествено, при наличие на такива се търси спешно консултация с хирург, занимаващ се с тези заболявания. По-принцип всички възлови образувания на щитовидната жлеза над 2 см подлежат на оперативно лечение.

- Наясно ли е съвременната медицина каква е причината за появата на възлите?

- Етиопатогенетичните фактори за появата на възли на щитовидната жлеза не са напълно изяснени. Като предпоставка за външни фактори се считат химически съединения като тиоцианати в цигарения дим, нитратите, повишено количество на йод в храната, лечения с редица медикаменти като антидепресанти и др. Роля играят и някои растителни храни, наречени струмигенни фактори: зеле, броколи, цвекло, ряпа, фъстъци и др. Както споменах по-горе, една голяма част се дължи на повишения радиационнен фонд, стреса и генетичната предразположеност.

- Има ли риск и доколко голям е той възелът да се изроди в злокачествен?

- Всеки възел на щитовидната жлеза крие риск от злокачествено израждане, особено когато бива установен и наблюдаван в продължение на години. Всички онези фактори, които по-горе споменах, влияят пряко на всеки възел да се изроди в злокачествен.

При установяване на възел на щитовидната жлеза и ако след ТАБ изследването се види, че е доброкачествен, е необходимо на всеки шест месеца да се прави ехография, за да се проследява неговата активност. При данни за нарастване на възела се преминава към оперативното му отстраняване.

- Възможно ли е един възел в щитовидната жлеза да изчезне от само себе си?

- По принцип има известна вероятност, предимно при малките кистозни възли на щитовидната жлеза. Тъй наречените кисти представляват пълна с кръв, лимфа, колоид, мехурчета, при които е възможно организмът сам да ги отстрани. Това се случва в не повече от 5-10% от случаите.

- Казвате, че злокачествените заболявания при млади жени под 30 г. се е превърнало днес в често срещана диагноза. Рано ли се диагностицират тези заболявания?

- В последните години се засили провеждането на профилактични прегледи при млади пациенти и все по-често започна да се среща диагнозата злокачествено заболяване. Значително нарасна опитът на лекарите, занимаващи се с туморните заболявания на еднокринните жлези и като най- често срещаща се щитовидна патология. Това доведе до ранното диагностициране и лечение на тези заболявания.

- Модерните безкръвни операции отменят ли днес напълно отворената хирургия?

- Така наречените “безкръвни” операции не отменят напълно отворената хирургия. Те се извършват с ендоскопска апаратура и имат своите показания при минимални единични доброкачествени лезии на щитовидната жлеза, аденоми на паращитовидната жлеза и възлови образувания на надбъбречните жлези до 4-6 сантиметра. Този вид хирургия се развива успешно и най-вероятно за в бъдеще ще има по-широко приложение.

Оперативно лечение на щитовидната жлеза се налага в два основни случая - при възли и при повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм). Операция на възлите е нужна, ако са твърде големи, произвеждат прекалено много хормони или има съмнение в тяхната доброкачественост. Щитовидната жлеза се оперира и ако при Базедова болест лечението с медикаменти не може да доведе до трайно излекуване. Нелекуваният хипертиреоидизъм води до тежки увреждания на сърцето, остеопороза и други отклонения. Най-важното при оперативното лечение е да се извърши от опитен в това отношение хирург - тогава рисковете от развитие на усложнения след операцията са много ниски.

- Имат ли място генетичните тестове в диагностиката и лечението на туморите на ендокринната система?

- Извършването на генетични тестове при диагностика и лечение на туморни заболявания на ендокринната система като цяло има своето място за провеждане на по-точна диагностика и евентуална перспектива в поколенията. Като пример мога да дам някои случаи с медуларен фамилен тиреоиден карцином, генетично засягащ определена фамилия при отделни членове от нея, на която е възможно извършването на профилактична тиреоидектоми