Новини

Доц. д-р Георги Хубчев: От професионалния футбол до голямата медицина

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
27 мар 2019

Доц. д-р Георги Хубчев е новият началник на отделението по акушерство и гинекология на университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Той е акушер гинеколог със специализации по тазова хирургия, лапароскопска хирургия, урогинекология, онкогинекология, гинекологична ендокринология и 4D ехография (пренатална диагностика). От 2004 до 2019 г. доц. д-р Хубчев е началник на Акушеро-гинекологичния комплекс в УМБАЛ „КАНЕВ“ в Русе.

Добре дошли в Бургас, доц. д-р Хубчев! Как се чувствате край морето?

Благодаря за приветствието, но нека не забравяме, че аз съм отдавна в Бургас. Още с откриването на болницата през 2009 г. работя тук под една или друга форма. Е, досега бях за няколко дни месечно, а вече Бургас ще бъде моят дом. Казвайки Бургас, всъщност имам предвид конкретно кв. Ветрен, защото не смятам да се отдалечавам прекалено много от болницата. Поел съм сериозен ангажимент с ръководенето на отделението по акушерство и гинекология и за мен ще е най-добре да живея близо до нея.

Семейството Ви как приема промяната?

До известна степен семейството ми е свикнало да не прекарваме голяма част от времето си заедно. Родният ми град е Русе и аз там съм живял цял живот, но пътувам много по работа-както казах, вече десет години съм гостуващ лекар тук и това коства много от времето със семейството. Сега обърнах малко нещата- през  работните дни ще бъда в Бургас, а в съботите и неделите- в Русе. Съпругата ми е известен специалист УНГ в Русе и засега остава там. Дъщеря ми отдавна е самостоятелна, семейна, живее в САЩ, където отглежда внучката ми и гради кариера в сферата на приложното изкуствознание. В общи линии сме свикнали да живеем на разстояние. Добре, че вече има технологии и това, че сме отдалечени физически, не ни отдалечава като семейство.

Винаги ли сте знаел, че ще станете лекар?

Ако кажа, че това ми беше детската мечта, ще излъжа. Детската ми любов беше футболът. Играех в „Дунав“- Русе и явно съм имал качества, защото бях забелязан, извикаха ме в юношеския национален отбор. Станах професионален футболист и бъдещето изглеждаше начертано, докато в един момент баща ми не ме привика да поговорим. Той беше практичен човек и ми обясни, че с футбол трудно ще си вадя хляба. Тогавашните футболисти не бяха на нивото на заплащане, на което са сега и в крайна сметка прекратих кариерата си. Не знам дали футболът загуби, но се надявам медицината да е спечелила.

За какво мечтае един лекар, който се е преборил да бъде сред големите имена в специалността си?

При лекарите толкова се смесват личният и професионалния живот, че дори и мечтите стават професионални.  Моята мечта е точно такава- професионална. Имам пациентка без матка и влагалище, но с идеални яйчници и фалопиеви тръби. Преди няколко години в света бе направена за първи път трансплантация на матка, до момента около 30 жени са били трансплантирани в Швеция. Това ми е мечтата- да направим трансплантацията на това момиче- тук, в университетска болница „Дева Мария“. Това е свързано, разбира се, с голяма организация, огромен ресурс, международен екип с колегите от Швеция, но... мечтите са за това.

Имате натоварено ежедневие, как успявате да релаксирате?

Аз съм много спортен човек, тренирал съм борба, мотокрос, бокс, скачал съм с парашут, заклет скиор съм. Ако мога да избирам как да релаксирам, ще бъде със спорт. Но вече внимавам, защото работата ми е такава, че една травма- счупена ръка, скъсани връзки, ще ме изкара от ритъм за няколко месеца. Професионалист съм и не мога да си го позволя. В момента най-любимият ми метод за почивка е наблюдението на природата- просто да стоя и да наблюдавам морето, гората, птиците, животните... Всичко друго е болници и операционни.