Новини

Морбили- има ли риск за епидемия в България?

Сподели : facebook twitter google pinterest svejo
08 мар 2018

За ваксините и инфекциозните заболявания говори д-р Георгиева, Специалист епидемиология на инфекциозните болести и управител на университетска болница „Дева Мария“

Д-р Георгиева, само за една година случаите на заболявания от морбили в Европа са се повишили с 400%, СЗО съобщава за над 21 000 заболели, което връща фокуса към инфекциозното заболяване и борбата с него. Какво не знаем за морбили?

Морбили е инфекциозно заболяване и така известното сред населението дребна шарка. Последната епидемия от морбили беше съвсем скоро, през 2009-2010 г. в България, т.е. това е едно познато заболяване. За съжаление, хората не правят разлика между отделните видове шарки. Морбили се причинява от вирус, който е с много висока вирулентност- това е специфичното при него. Контагиозният индекс или така наречения заразен индекс е 100%. Това означава, че при среща с болен човек, заразяването е задължително. Един човек,който няма имунитет, не е имунизиран с ваксина, ще заболее почти 100%. Наблюдава се изключително в детската възраст, но може да се срещне и в семейни огнища. Там контактът е тесен и лесно се заразява този, който не е боледувал и не е имунизиран. В България първата доза от тази ваксина се поставя на 13 месеца и е жива ваксина, тривалентна- морбили, паротит, рубеола. И трите заболявания се причиняват от вируси, както и се наблюдават в детска възраст. Поради това, че тук има много течения, противници на ваксината, както и хора с нисък социален статус, малцинствени групи, където не се правят имунизации, има опасност от възникване на епидемия.

При последната епидемия в България тази инфекция влезе от Германия през Северна България и постепенно обхвана цялата държава. В нашия регион лично аз управлявах епидемията. Тук заболях 999 души, предимно деца и то неимунизирани, предимно от ромски произход. Имахме само 3 смъртни случая, което е постижение, тъй като при тази инфекция детската смъртност е висока.

В доклада на СЗО като най-засегната е посочена съседна Румъния с над 5500 регистрирани случая за 2017 година. Има ли опасност за България?

Да, има опасност за България, тъй като миграцията на населението е голяма, отворени са границите, хората пътуват. Това са страни- членки на ЕС, ние имаме и 3 граници, така че възможността да има морбили в България не е никак малка. За неимунизирания контингент вероятността да се разболее е огромна. Имунизацията е единственият начин да се предпази човек от това заболяване и тя трябва да се извърши по схема съгласно имунизационен календар- с двете дози. Имунизациите са задължителни, като, разбира се, има и противопоказания в зависимост от здравословното състояние на детето. Ваксините са абсолютно безплатни и се поставят от личния лекар. Важно е да се знае, че ако детето няма личен лекар ваксините могат да му бъдат поставени в РЗИ.

Една от мерките за ограничаване на подобни епидемии е информираността на населението. У нас обаче има криза на доверие към лекарското съсловие и групите на хората, които не желаят да поставят ваксини на децата си, се увеличава. Какво може да се промени?

Има неща, които могат да се променят. Хората се нуждаят от здравни беседи, от информация. Нямат достатъчно информация за ползите от тези ваксини. Трябва активно да се работи с рисковите общности, с медиаторите на маргиналните групи, с неправителствените организации. Да, всяка една ваксина може донякъде да носи риск. Но съвременните ваксини са изключитлно пречистени от страна на добавките в тях. В медийното просранство се носят слухове, че съдържат живак и различни отровни вещеества. Това не е така! Съвременните технологии за производство на ваксини са безопасни, отделно от това ваксините в България са изпробвани и разрешени за употреба, идват от известни европейски производители- на Пастьор, на Глаксо.  Рисковете да се развие някаква обща реакция са почти нулеви. Да, може да се развие локална реакция или субфебрилна температура- до 38-39 градуса, но това се наблюдава все по-рядко Съветвам майките- не давайте температуропонижаващи лекарства на децата си преди ваксина. Важно е, за да се проследи дали ще има или не реакция от ваксината.Давайте препарат чак когато състоянието на детето го изисква!!!

По света ваксините са препоръчителни- който желае. Там се наблюдава масова ваксинация, родителите много точно си следят имунизационния календар. От друга страна, ако няма ваксинации, децата не се допускат до учебните заведения и така се контролира масовата имунизация. Не трябва да забравяме,че имунопрофилактиката е много важно нещо! Родителите не трябва да лишават децата си от тях. Преди да бъдат създадени ваксините е имало много страшни епидемии, от вариола или по народному едрата шарка са загинали стотици милиони в Европа и по света благодарение на ваксините тези заболявания са изкоренени. Сега в България наричат едра шарка варицелата. Имало е епидемии от дифтерия, която е била смъртоносна, не само за деца, но и за възрастни. Нека не си мислим, че с възрастта опасността отминава. Дори възрастен човек може да заболее от морбили, ако не е ваксиниран и при него ще протече по- тежко, отколкото при детския организъм. Има усложнения, които могат да завършат фатално- пневмонии, менингити. Морбили е една от най-тежката шарка в детска възраст. И пак казвам- морбили е със 100% контагеозен индекс, рядко има такива заболявания!

Има родители, които успяват да открият недобросъвестни лекари и поставят ваксината само на хартия, вероятно с идеята, че болестите са далече от тях. Илюзорна ли е тази представа? Какви проблеми може да крие едно такова псведо-ваксиниране?

За съжаление има такива родители, но виновни са и самите лекари, които вписват такива имунизации. Това е абсолютно незаконно, документна измама. ТОВА Е СРЕЩУ ДЕТЕТО. Да оставим съдебната система. Това е престъпление спрямо детето, спрямо неговото здраве. Ние сме страна- членка на ЕС, имаме три граници, миграцията е огромна, това е риск за живота му. Това, че детето утре ще порасне, не означава, че ще избегне „детските“ заболявания. По-добре е да не е имунизирано и да знае, отколкото да си мисли, че е имунизирано и да не се пази, ако има епидемия около него.

Преди да се заемете с управлението на университетска болница „Дева Мария“ Вие сте била известна като един от най-добрите специалисти по епидемиология на инфекциозните болести в България. Какво е личното ви мнение за ваксините?

Много положително. Имам 6-годишен внук и той е ваксиниран! Не сме изтървали нито една ваксина, дори и сега, той ще навърши 6 години, малко по малко аз ще му сложа и препоръчителни ваксини, защото се надявам, че той ще пътува в чужбина. Никога не съм била против ваксините, даже обратното. Обучавала съм много хора, медицински лица в начините, в техниките на поставяне на ваксините. Техниката на приложение е специфична- едни са вътрекожни, други са подкожни, трети са мускулни, има интервал на поставяне, съвместимост и несъвместимост на ваксините. Изготвяла съм индивидуални схеми на хора, които пътуват в чужбина както и на такива, които са в България, а са изтървали ваксини или имат някакви заболявания. Имунопрофилактиката е много важна за една държава! Вижте какво става в Африка, в Индия- епидемии. Защо се появяват тези епидемии? Или няма ваксинация или не могат да се обхванат контингентите. Което е лошо, защото тези епидемии могат да стигнат и до нас. Едната епидемия от полиомиелит в България, преди около 18 години, беше доказан индийски полио-вирус.  Заболяха 2 деца в Бургас, имаше и няколко заразо-носители. Заразяването е станало чрез майката, която проституира на пристанището, качва се на кораб с индийци, има контакти и става преносител. Беше заразила детето си, което към този момент беше на годинка. То не беше имунизирано, заболя с пълната клиника н полиомиелит, това детенце остана инвалид. Приех съдбата му много лично и докато работех като епидемиолог, го посещавах много често. Бях поставила на бабата условие- всичко, което правя за детето е от сърце и душа, но детето трябва да посещава училище. Това дете, въпреки тежката си инвалидизация от полиомиелита, не спря да ходи на училище. Успях да помогна да иде на рехабилитация, помагах им много през годините и нито веднъж не ме е било страх да вляза в махалата, където дори полиция не влиза. А местните пък като видеха, че доктор влиза при тях и си събираха жълтите стотинки да ми купят кафе. Тогава осъзнах, че цялата изолация в която се намират, това че не се лекуват, не се ваксинират е просто защото никой не им обръща внимание. Те бяха благодарни за всяка минута, която прекарвах сред семействата им. Ако се работи с тези групи активно, със сигурност ще има развитие в полза на ваксинацията и намаляване на заразните заболявания, които в един момент прерастват в епидемии.