Колоректален рак

Дефиниция

Ракът на дебелото черво представлява злокачествен тумор, произхождащ от дебелочревната стена. Представлява втория по честота карцином при мъжа (след белодробния и преди стомашния) и третия при жената (след карцинома на млечната жлеза и матката). Честотата му в последните години непрекъснато нараства. Най-често се среща при хора над 50-годишна възраст, но в 20% от случаите той е във възрастта преди 50 години.

Симптоми

Дебелочревният рак нараства бавно. Счита се, че за неговата клинична изява са необходими поне 5 години. Около 5% от болните имат безсимптомно протичане. Нерядко клиничните симптоми на болестта се откриват доста късно. Клиничната картина на болестта зависи от локализацията на рака в дебелото черво и степента на разпространение.

Важни са следните 2 ранни алармиращи симптома:

примеси на кръв в изпражненията – срещат се най-често при карцином на ректума и само в някои от случаите на десностранно разположените карциноми. Ето защо не може да се твърди, че след като няма кръв, няма и карцином.

внезапна промяна на навиците, свързани с дефекацията при пациенти над 40 годишна възраст. Обикновено това е най-ранния симптом при рака на дебелото черво. Може да се появи немотивиран запек, диария или смяна на запек с диария. Наблюдава се симптомът на “лошия приятел” – флатуленция / газове/ с изпускане по голяма нужда.

Туморите, които са разположени във възходящото черво, дават по-късно оплаквания, тъй като там червото е по-широко и известно време дебелочревното съдържимо преминава лесно. Най-честите симптоми при тази локализация на тумора са анемия, отпадналост, загуба на енергия. По-рядко може да се открие кръв, размесена с изпражненията. Поради по-широкия диаметър на червото запушването му и спирането на пасажа са редки.

Туморите в левите отдели на дебелото черво, които са по-тесни, водят до запушване на червото и стоп на дебелочревния пасаж. Болните съобщават за подуване на корема, коликообразни болки, особено след нахранване, промяна в ритъма на дефекация. Наблюдава се редуване на запек и диария, изтъняване на изпражненията поради стеснения от тумoра диаметър на червото. Може да има кървене, което може да не е постоянно, а от време на време. То може да е с ясна кръв или незабележимо, което да се установи само при лабораторно изследване на изпражненията. Наличието на кръв е чест симптом, но говори за напреднал процес.

Туморите на правото черво водят до промяна в ритъма на дефекация, запек, диария, болезнени спазми в областта на червото. Често болните съобщават за „незавършена дефекация“ (чувство на недоизхождане), дискомфорт в областта на правото черво.

При напреднал рак често се откриват:

• анемия;
• изразено спадане на тегло;
• опипващи се туморни маси при натиск по фланговете на корема;
• проява на запушване на червото, което протича със силна болка, подуване на корема, повръщане.

При напреднал раков процес дебелочревният рак метастазира (дава разсейки) в близко разположени лимфни възли, а в последствие и в редица органи – най-често черен дроб, бели дробове и др.

Симптомите на дебелочревния рак са неспецифични и не са характерни само за това заболяване. Често диагнозата се поставя късно, при напреднал раков процес. Поради това, дори при най-дискретни оплаквания е наложително провеждането на профилактичен преглед. Диагностицирането на заболяването в ранен стадий е предпоставка за успешното му лечение.

Причини

Причините за развитие на този вид рак не са изяснени. В 75% от случаите липсват предразполагащи фактори.

Причините за възникване са:

• генетично предразположение
• семейно предразположение – заболяването се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином.

• преканцерозни унаследявани състояния – фамилна аденоматозна полипоза, която се характеризира с множество (над 100) колоректални полипи, унаследява се по автозомно-доминантен тип; синдром на Lynch (неполипозен дебелочревен карцином) – автозомно-доминантно унаследявано заболяване с поява на карцином на дебелото черво точно около 45 година от живота.
• фактори на храненето – счита се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) храни, както и наднорменото тегло са рискови фактори
• други фактори – хроничен улцерозен колит, болест на Крон и цьолиакия
• Рискови фактори
• Наличие на диета богата на мазнини и белтъци и недостатъчен прием на плодове, зеленчуци, фибри.
• Наличие на полип/полипи на дебелото черво;
• Фамилна обремененост за рак на дебелото черво. Наличието на някои генетични заболявания (напр. фамилна аденоматозна полипоза) е свързано с по-висок риск от развитие на дебелочревен рак. Рискът за развитие на рак на дебелото черво при членове на фамилия с фамилна аденоматозна полипоза е 100%.

• Някои заболявания на дебелото черво с давност над 15-20 години – например болест на Крон и хеморагичен улцерозен колит.
• Застоял начин на живот
• Диабет. Пациентите с диабет и инсулинова резистентност могат да имат повишен риск за колоректален карцином
• Затлъстяване
• Тютюнопушене

Употреба на алкохол

Подготовка за Вашето посещение при лекаря

Консултации с екипа, който ще се грижи за Вашето заболяване

Пациентите с рак на дебелото черво се консултират с много лекари:

• Хирург
• Лекари, които са специалисти в диагностиката – радиолози
• Лекари, които са специалисти в лечението на рака (онколози)

• Лекари, които лекуват рака с лъчетерапия (лъчетерапевти)
• Генетици

Как можете да помогнете за Вашата по-добра подготовка

• Запишете на лист всички симптоми, които изпитвате, включително такива, които Ви се струват несвързани с причината, за която сте се записала за преглед.
• Запишете ключова лична информация, включително всякакви значителни стресови ситуации или скорошни промени в живота.
• Запишете фамилната си история по отношение на рак. Обърнете специално внимание и запишете всички членове на семейството, които са имали рак, включително как всеки член на семейството е свързан с Вас, вида рак, възрастта, на която е поставена диагнозата и дали роднината Ви е преживял заболяването.
• Направете списък на всички медикаменти, които приемате, включително витамини и хранителни добавки.
• Пазете и подредете внимателно в папка всички документи, които са свързани с диагнозата и лечението Ви. Винаги носете папката със себе си.
• Помислете дали да не Ви придружи някой приятел или роднина. Понякога е трудно да бъде осмислена цялата информация, която ще Ви предоставим по време на консултацията. Възможно е Вашият придружите; да обърне внимание и запомни нещо, което Вие сте пропуснали или забравили.

Запишете си всички въпроси, които искате да зададете на Вашия лекар.

Въпроси, които да зададете на Вашия лекар

Времето, с което разполагате за среща с Вашия лекар е ограничено, така че като приготвите списък с въпроси ще улесни и двама Ви. Подредете въпросите си от най-важните към по-маловажните, в случай, че свърши времето на консултацията Ви. За рак на дебелото черво, основните въпроси включват:

• Какъв вид на рак имам?
• В какъв стадий е ракът?
• Моля, обяснете ми патологичния доклад. Може ли да получа копие?
• Нужни ли са допълнително изследвания?
• Какви са опциите за лечение в моя случай?

• Какви са ползите от лечението, което ми препоръчвате?
• Какви са страничните ефекти на всяка лечебна опция?

• Как всеки вид лечение ще се отрази на моето ежедневие? Мога ли да продължа да работя?
• Има ли вид лечение, което бихте препоръчали повече от останалите?
• Откъде знаете, че ще имам полза от лечението?
• Какво бихте препоръчали на Ваш приятел или роднина в моята ситуация?
• Колко бързо трябва да взема решение за лечението на рака?
• Какво ще се случи ако не се лекувам?
• Колко ще ми струва това лечение?
• Трябва ли да потърся второ мнение?

Освен тези въпроси, не се колебайте да ни зададете и всички Ваши останали въпроси, които Ви вълнуват.

Изследвания и диагностика

Диагностиката при рак на дебелото черво използва следните методи:

• Кръвни тестове. Няма кръвен тест, който може да постави диагнозата рак на дебелото черво, но могат добре да ориентират Вашия лекар какво точно предизвиква Вашите симптоми.
• ректално туширане – чрез него се открива ракът на ректума в 80-90% от случаите. Изследването се извършва в колянно-лакътно положение. Може да се достигнат тумори, намиращи се на 10-12 сm от ануса.
• иригоскопия – представлява рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма.
• ректороманоскопия – изследване, при което последните 30 см. от дебелото черво се оглеждат със специална камера
• фиброколоноскопия – добър метод, при който чрез апарат снабден с оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото. Дава възможност за вземане на биопсичен материал за изследване.
• биопсията представлява вземане на малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично. Окончателната диагноза се поставя след извършване на хистологично изследване.
• КТ (компютърна томография, скенер) – вид рентгеново изследване, което изобразява изследвания орган на тънки срезове и позволява да се наблюдават различни детайли в структурата.
• Ендоскопска ехография – чрез фиброколоноскопската тръба се прави ултразвуково изследване на дебелочревната стена, като се установява доколко е разпространен туморът в стената на червото и околностите.

Стадиите на развитие на колоноректалния карцином са:

Стадий I. Ракът е проникнал през лигавицата (мукоза), но не е преминал стената на червото.

Стадий II. Ракът е прорастнал в или през стената, но не се е разпространил до лимфните възли.

Стадий III. Ракът е прорастнал в близките лимфни възли, но не е засегнал други органи.

Стадий IV. Ракът се е разпространил из тялото, вкл. засяга други органи – например бял или черен дроб.

Лечение и медикаменти

Основното лечение е оперативно – отстраняване на тумора с част от дебелото черво, както и околните лимфни възли. Освен операция се прилагат и химиотерапия и лъчетерапия. Използват се различни комбинации, в зависимост от конкретния случай. При болни с метастази в лимфните възли се провежда адювантна химиотерапия с 5-fluoruracil (5-FU)/levamisol или 5-fluoruracil (5-FU)/leucovorin. При болните с ректален карцином предоперативната и постоперативната радиотерапия намаляват рецидивите с 30%.

Химиотерапия

В химиотерапията се използват медикаменти, за да се разрушат раковите клетки. Може да се използва след хирургична намеса, да се контролира растежа на тумора или да се облекчат симптомите при рак на дебелото черво. При някои видове рак, химиотерапията може да се използва заедно с лъчелечение.

Лъчетерапия

Лъчетерапията използва мощни потоци енергия, като рентгеновите лъчи, за да убие ракови клетки, които може да са останали след хирургичната намеса, да намали размера на големите тумори преди операцията или да облекчи симптомите на пациента.

Лъчелечението рядко се използва при тумори открити в ранен стадий, но е рутинна в лечението на ректалния рак. Лъчетерапия, в комбинация с химиотерапията, може да се използва след операцията, за да се предотврати новата поява на тумора.

Таргетна терапия

Медикаменти, които специфично се целят в причината раковите клетки да се делят и туморът да нараства, се прилагат при пациенти с напреднал колоректален карцином. Този вид терапия може да се използва заедно с химиотерапията или самостоятелно.

Прогнозата на колоректалния рак се определя от дълбочината на туморната инвазия и степента на обхващане на регионерните лимфни възли. Значение за прогнозата имат хистологичният вариант на тумора и степента на съдова инвазия от колоректалния рак. Слабо диференцираните тумори имат по-лоша прогноза в сравнение с високо диференцираните карциноми. Обхващането на венозните и лимфните съдове е лош прогностичен белег.

Справяне с диагнозата. Подкрепа

Диагнозата рак може да бъде смазваща. Точно когато се опитвате да се справите с шока и страховете си за бъдещето, Вие трябва да взимате важни решения за лечението си.

Всеки пациент сам намира начина за справяне с диагнозата. Докато не откриете кой е най-добър за Вас, от помощ могат да Ви бъдат следните съвети:

• Научете колкото можете повече за Вашия рак. Попитайте Вашия лекар за по-подробна информация за Вашия рак – вид, стадий. Попитайте и за достоверни източници на актуална информация за Вашите терапевтични опции. Като знаете повече за заболяването и различните опции, Вие ще се чувствате по-сигурни да взимате решения. Разбира се, че ще има и пациенти, които ще предпочетат да не се информират за детайли за тяхното заболяване. Както и да се чувствате, най-добре информирайте Вашия лекар.
• Разговаряйте с други пациенти със същото заболяване. Може би ще Ви бъде полезно и да го намерите за окуражаващо, да се свържете с други пациенти с Вашето заболяване. Можете да се обърнете към Вашия лекар, който може да Ви свърже с пациентски организации, които да Ви включат в различни групи.
• Намерете човек, с който можете да споделите чувствата си. Трябва да откриете кой от Вашите приятели или семейство е добър слушател. Можете да попитате Вашия лекар за контакт с психолог, който е специалист в работата с пациенти с онкологични заболявания.
• Поддържайте контакт с Вашето семейство и приятели. Те могат да Ви бъдат най-голяма подкрепа по време на Вашето лечение. Когато започнете да казвате на Вашето обкръжение за диагнозата си, вероятно ще получите много предложения за помощ. Помислете предварително какво можете да поискате от тях – помощ при готвенето, например или по-чести срещи, за да си говорите.
• Грижете се за себе си. Това да се чувствате добре е важно и трябва да го направите свой приоритет по време на лечението. Наспивайте се добре, хранете се добре с колкото може повече плодове и зеленчуци, правете неща, които Ви харесват, четете и слушайте музика. Ако имате нужда, позволете на Вашите близки да се грижат за Вас. Това не означава, че сте слаба или безпомощна. Използвайте енергията, за да се чувствате добре

Превенция

Правете редовни скрининги за рак на дебелото черво

Хората със среден риск за колоректален карцином е редно да започнат редовен скрининг (прегледи), след като навършат 50 годишна възраст. Хората с по-висок риск, като тези с фамилна история, трябва да започнат по-рано.

Има няколко възможности за скрининг – всяка със своите позитиви и негативи. Обсъдете възможностите с Вашия лекар и заедно преценете кои възможности са подходящи за Вас.

Опциите са:

• Ежегодно изследване за окултни кръвоизливи
• Сигмоидоскопия на всеки 5 години
• Колоноскопия на всеки 10 години
• Виртуална колоноскопия (КТ колонография) на всеки 5 години

По-чести скринингови прегледи и започването им на по-ранна възраст, могат да Ви бъдат препоръчани ако сте с повишен риск за заболяването.

• Променете начина си на живот, за на намалите риска
• Хранете се с разнообразни плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Те съдържат витамини, минерали, фибри и антиоксиданти, които най-вероятно играят важна роля в превенцията на рака.
• Употребявайте алкохол в умерени количества. Ограничете се до едно питие дневно за жени и по две за мъжете.
• Спрете тютюнопушенето.
• Спортувайте през повечето дни от седмицата. Опитайте да спортувате по поне 30 минути дневно. Ако не сте активни, започнете бавно, докато стигнете до 30 минути.
• Поддържайте здравословно тегло. Ако сте в норма, поддържайте теглото си с диета и упражнения. Ако трябва да отслабнете, консултирайте се с Вашия лекар за най-добрия начин.

Превенция на рака на дебелото черво при пациенти с висок риск

За някои методики, вкл. медикаментозно и хирургично лечение, е доказано, че намаляват риска от преканцерозни полипи или рак на дебелото черво. Липсват доказателства, които категорично да доказват ползата им при пациенти със среден риск. Ако сте с висок риск, обсъдете с Вашия лекар ползите и рисковете с Вашия лекар:

Хирургични методи за превенция на рака. В случаите на редките, наследствени синдроми като фамилната аденоматозна полипоза или възпалителните заболявания на червата като улцерозен колит, Вашият лекар може да Ви препоръча отстраняване на дебелото черво или ректума, за да не може да се развие рак на дебелото черво.

Профилактиката на заболяването е поемането на разнообразна храна, с по-малко мазнини, умерено количество белтъци и повече плодове, зеленчуци и фибри