Всяка жена, особено ако се касае за първо раждане, се притеснява от това дали ще разпознае симптомите за започнало раждане. Има няколко основни белега за това:
Пукането на околоплодния мехур или т.н. „изтичане на водите” е индикация за започнало раждане. Независимо дали усещате контракции или не е необходимо да тръгнете за родилния дом.
Друг белег на започнало раждане са регулярните маточни контракции. Те трябва да са с продължителност минимум 20 секунди и да са 3-4 на 10 минути. Те се различават от т. нар. подготвителни контракции, които са разхвърляни във времето, не следват определена последователност, не са болезнени и могат да се появят седмици преди да настъпи самото раждане.
Двата признака на започване на раждането могат да се появят или заедно, или самостоятелно. И в двата случая е необходимо да потърсите лекарска помощ.
След пристигането в болницата ще бъдете прегледана от акушер-гинеколог, който ще извърши ехографско изследване и гинекологичен преглед и ще даде отговор на въпроса – започнало ли е раждането или не. Преценява се какво е състоянието на околоплодния мехур, колко силни и чести са контракциите, оценява се предлежанието на плода, разкритието, положението на маточната шийка и дали е изгладена. Всичко това дава информация за хода на раждането. След това ще бъдете настанена в предродилна зала, където се проследява хода на предстоящото раждане под лекарско наблюдение и грижа от акушерка до получаване на пълно разкритие. В този период непрекъснато се мониторират детските сърдечни тонове и маточните контракции .
Това, което се случва в предродилната зала се нарича първи период на раждането.
Вторият етап е момента от получаване на пълно разкритие (10 см.) до раждането на бебето. В този период ще бъдете преведена от предродилна в родилна зала, където се появяват напъните при всяка контракция. От изключителна важност е да се вслушвате в гласа на акушерката, която ви казва кога да напъвате и кога да спрете. Не се водете от часовника, а се вслушайте в ритъма на контракциите и от това какво ви диктува тялото. Продължителността на този етап варира от няколко минути до 1ч., като при вече раждали жени този период може да бъде и по-кратък. Самото раждане се води от лекар гинеколог и акушерка, като в залата присъства и неонатолог, който веднага след раждането преглежда и определя здравния статус на вашето дете.
Потискането на родилната болка не винаги е било поставяно като първостепенна цел, но развитието на днешното информирано общество наложи обезболяването на нормалното раждане като стандарт в повечето развити клиники в света. Най-широко разпространение е получило обезболяването, чрез поставяне на епидурален катетър и добавяне на обезболяващи и успокояващи медикаменти интравенозно през различните етапи. Обезболяването потиска болките, но се запазват усещанията за контракции, което позволява родилката да напъва в необходимите моменти. Поставянето на епидуралния катетър и започването на обезболяването на раждането може да започне при разкритие на маточната шийка не по – малко от 4-5 см
Третият етап при нормалното раждане е т.н. плацентарен период. Той включва израждането на плацентата. Само 10-15 мин. след появата на вашето бебе матката започва да се свива. Контракциите стимулират отлепването на плацентата. Ако контракциите обаче на са достатъчно силни, те могат да бъдат стимулирани допълнително с поставянето на медикамент. Акушерката издърпва пъпната връв и плацентата е навън. Ако раждането е протекло бързо могат да се появят неконтролируеми мускулни потрепервания. Тази треска е нормална и обикновено преминава до 20 дни. След раждането ще останете за наблюдение в следващите 2 часа , след което ще бъдете настанена в стационара на родилно отделение, заедно със своето бебе.