Епилепсия

Епилепсията е състояние на мозъка, което се характеризира с продължително предразположение за генериране на епилептични пристъпи. Диагнозата се поставя при наличие на два или повече непровокирани пристъпа или един пристъп с наличие на данни от изследвания, предполагащи изява на следващи епилептични пристъпи.

 Епилептичният пристъп е внезапна дисфункция на централната нервна система, чиято феноменология се основава на абнормен разряд на мозъчни неврони. Клиничната му изява варира според областта на мозъка, в която пристъпът се заражда и се демонстрира с или без нарушение на съзнанието, двигателни, сетивни, автономни и психични дисфункции. Епилептичните пристъпи (особено генерализираните) по правило не траят повече от 2-3 минути, през което време пациентът се намира в иктална фаза, последвана от постиктална фаза с продължителност от няколко минути до няколко часа. По време на постикталната фаза могат да се наблюдават говорни смущения, парези на крайници по хемитип, главоболие, дезориентация.

Съществуват различни класификации на епилепсията, основани на клинико-ЕЕГ съпоставки на изява на епилептичните пристъпи, на синдромологичен или локализационен принцип. Според причините, водещи до изява на епилепсия, тя се обозначава като идиопатична (при неустановена причина), криптогенна (при предполагаема, но недоказана причина) и симптоматична (причина за епилептичните пристъпи е доказана подлежаща патология на главния мозък – мозъчно-съдова болест, черепно-мозъчна травма, тумори и др.).

Клиничната изява на епилепсията – епилептичните пристъпи – се класифицират според  Международната лига срещу епилепсия в две основни групи  - парциални и генерализирани пристъпи.

Първично генерализираните пристъпи се характеризират с внезапно и едновременно ангажиране на кората на двете хемисфери, изразяващо се с двустранно синхронни и симетрични клинични и ЕЕГ-прояви. Общ и задължителен белег на генерализираните пристъпи е нарушеното съзнание, а според другите си клинични прояви те биват тонични, клонични, тонично-клонични, атонични, миоклонични пристъпи, типични и атипични абсанси.

Парциални се наричат тези пристъпи, при които епилептичните прояви се свързват с пространствено ограничено епилептогенно огнище. Различават се прости и комплексни парциални пристъпи. Парциалните пристъпи, които протичат без нарушение на съзнанието се обозначават като прости парциални пристъпи. Клинично се изявяват с елементарни моторни, сомато-сензорни или специализирани сетивни симптоми, с автономни и психични симптоми, характерни за първичните корови полета. Комплексните парциални пристъпи се характеризират с повърхностно или по-дълбоко нарушение на съзнанието. Те могат да започнат като прости парциални пристъпи, прогресиращи с промяна в съзнанието или да започнат още от начало с нарушено съзнание, да се проявят без други находки или отново с моторни, сетивни, автономни и психични симптоми, както и с автоматизми. Всеки от парциалните пристъпи може да генерализира вторично.

Най-чести са генерализираните тонично-клонични пристъпи, следвани от вторично генерализираните тонично-клонични пристъпи и комплексните парциални пристъпи. По-редки са простите  парциални пристъпи, абсансите, миоклоничните пристъпи.

Епилептичният статус е застрашаващо живота състояние, характеризиращо се с последователни епилептични пристъпи без възстановяване на съзнанието между тях. За епилептичен статус е приема епилептична активност, продължаваща 5-10 минути и при 3 последователни кризи без възстановяване на съзнанието. Епилептичният статус може да бъде генерализиран тонично-клоничен, тоничен, клоничен, миоклоничен, неконвулсивен (абсансов) статус и парциален епилептичен статус.

В случаите с класическа изява на епилептичните пристъпи, пълноценна анамнеза от очевидци и от пациент, диагностиката на заболяването е значителни улеснена. При всички случаи на внезапно настъпила двигателна, сензорна, автономна или психична дисфункция без или със загуба на съзнание, първият въпрос на който лекарят трябва да отговори е: епилептичен ли е този пристъп или се касае за неепилептично пароксизмално състояние. Анамнезата от пациента и от очевидци е от изключително важно значение за диференцирането на пристъпите. Генерализираните пристъпи най-често трябва да  бъдат разграничавани от синкопите, които обикновено се предшестват от причерняване пред очите, шум в ушите, отмаляване, гадене, изпотяване, побледняване. Характерна е артериалната хипотония. Особени диференциално-диагностични затруднения създават конвулсивните синкопи, при които се наблюдават конвулсии и изпускане по малка нужда. В диференциално-диагностично съображение трябва да се имат предвид случаите със синдрома на Моргани-Адамс-Стокс, психогенните, нарколептичните и катаплектичните пристъпи, транзиторната глобална амнезия, някои парасомнии. Простите парциални пристъпи трябва да бъдат разграничени от тикове, лицев хемиспазъм, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, мигрена в детска възраст, панически атаки, някои парасомнии.

Успоредно с диагностицирането на даден пристъп като епилептичен, неврологът определя и вида на пристъпа, тъй като това е от съществено значение за избора на антиепилептичен медикамент.

Диагностичният процес при епилепсия започва от анамнезата, соматичния и неврологичния статус. При всяко съмнение за епилепсия се провежда стандартно ЕЕГ изследване, чиито потвърдителни диагностични възможности са от 30 до 50%. Нормалната ЕЕГ не  може да отхвърли диагнозата, но може да регистрира междупристъпни епилептични прояви.

Компютърна томография и магнитно-резонансна томография на главния мозък се провеждат, за да се потвърди или отхвърли симптоматична епилепсия.

Лечение на епилепсията се започва само след прецизно поставена диагноза. То може да започне след първи пристъп, ако той маркира безспорно началото на една епилепсия, както и при данни за мозъчна увреда или типични ЕЕГ прояви. Ако първият пристъп е във връзка с провокиращи фактори, не се започва веднага лечение. При категорични данни за епилепсия се започва задължително с монотерапия, която се основава на типа на епилептичните пристъпи. Целта е овладяване на пристъпите премахване на психичните и психологичните прояви, ресоциализация на болните. Ефектът от лечението се проследява чрез клинично наблюдение и ЕЕГ контрол. Продължителността на приемане на антиепилептичните медикаменти зависи от вида на епилепсията и нейното повлияване. Решението за спиране на лечението трябва да се взема от наблюдаващия невролог след няколкогодишно проследяване на пациента. Спирането на лечението се извършва бавно и  постепенно. Наблюдението и ЕЕГ контролът продължават и след това.Епилепсията е широко разпространено социално-значимо заболяване, чиято диагностика и лечение често изисква усилията на мултидисциплинарни екипи. Съвременната епилептология изменя съществено дългосрочната прогноза на заболяването и осигурява възможности за пълноценно интегриране и достойно съществуване на засегнатите индивиди в привичната им житейска среда.